Иван Бунин
Каин

Идва род, отминава,

                а земята пребъдва вовек…

Не, той вдига в прослава

                на безброй племена Баалбек.

 

Той убиец е, черен,

                но прекрачва той райския праг.

От смъртта разтреперан,

                я погледна в очите все пак.

 

Жадно търсейки Бога,

                пръв могъщия Бог прокълна.

И на прага, в тревога,

                падна той и видя — тъмнина.

 

Но и в мрака ще слави

                светлината, ума, мъдростта;

и следа ще остави —

                храм на слънцето вдига в нощта!

Великанът сърдит е —

                с кръв налени, очите горят

и в Ливан долините

                под товара огромен ехтят.

 

Синекъдър, опасен,

                цял от зной и от пустош ръждив,

с лъвска кожа препасан,

                тежка кожа на лъв златогрив.

 

Бърза, хвърля, подпира

                и скала връз скалата пласти,

и трепери, умира,

                но мъсти на Твореца, мъсти!