Иван Бунин
На лозето

Ужасна задуха и тук. Не трепва, спи

лозата сгърчена. Морето се стопило

и бялото шосе очите ти слепи.

А вилата на хълм стърчи — на голо било.

 

Нахълтвам вътре. Рай! Прохлада, тъмнина

зад щорите… Но не — и тук пощада няма,

през цепките струи гореща светлина,

редее здрачът и златее — суха слама.

 

След миг — и свикваш пак и си представяш все,

че там отвън море сияе в тишината,

че няма сенчица край прашното шосе

и цялата земя гори сред маранята!