Иван Бунин
Руини

Над понта син — сивеещи руини,

развалини на гръцки стар затвор.

На север — голи хълмове, рътлини,

на юг — вълнистият простор.

 

В проломите — маслини костеливи

и спътник на руините — пелин,

а под стените — сипеи ръждиви

и морски гъст аквамарин.

 

Там — вътре — влажно, пусто е, сред здрача,

но весело тревожим тоя сън:

как ехото се блъска и изскача

през амбразурите навън.

 

Октомври уж, а тук е още лято:

какво, че се е жлътнала трева,

небето е със светлина налято,

морето — с нежна синева.

 

И тихо е сред старите руини,

вълните мият острите скали

и аз следя: в морето — бригантини,

в небето — плавните орли.

 

Морето ме приспива с шум атласен.

И сякаш няма друг живот, а на̀:

все блясъци, лазур и въздух ясен,

простор, покой и светлина.