Иван Бунин
Зной

Сухо пясъкът горещ проблясва,

съхнат мрежите… Горещина.

Тихо е морето и приплясва

в пясъка кристалната вълна.

 

Чайка в зноя блесна с рязък крясък —

сянката й спусна се над мен —

и потъна в слънчевия блясък…

Сънен ден, от зноя ослепен…

 

И лежа аз, упоен от зноя,

парк сънувам, мрак сред грот дълбок.

Кипариси в боен строй в покоя

пазят зорко звънък водоскок.

 

Мраморът под тисовете с рози

целият увит е, цял е в цвят.

И гори сред кипариси този

залив — сякаш с пламък син налят.