Иван Бунин
Плеядите

Стъмни се. В сумрака, край езерата чисти,

                                        вървя вглъбен, без път.

На свежа есен, плодове и листи

                                        градините дъхтят.

 

Листакът оредя — и звездното сияние

                                        сред клоните искри.

Пристъпвам бавно аз — и мъртвото мълчание

                                        в алеите цари.

 

Отекват стъпките сред нощната прохлада.

                                        И — герб на царска мощ —

горят студените, елмазните Плеяди

                                        в притихналата нощ.