Иван Бунин
Кипариси

Пустинната Яйла, от облаци димяща…

И сводът замъглен с морето се е слял.

Там, долу — див прибой вълните с яд запраща,

а тук е сън дълбок и тягостна печал.

 

И нека там — в града, край залива — бурливо

животът да блести… Далече от гмежта,

тук кипариси бдят и строго, мълчаливо

с походка плаха пак разхожда се Смъртта.

 

Не ги смущават тях житейските повели

и само привечер камбана заехти,

зове към стражата на кръстовете бели

и скръб навява, и униващо гнети.