Иван Бунин
С мъглица сякаш че замрежил далнината…

С мъглица сякаш че замрежил далнината,

на коси струи дъжд внезапно се изля —

и пак бездънни се синеят небесата

                                        над освежените поля.

 

И топло, влажно е. На мед дъхти ръжта,

на слънце, с блясък мек, житата се люлеят,

а там, в брезичките, сред злачните листа

                                        авлигите безгрижно пеят.

 

И весел, звучен лес, и вятър сред брезите

повява ласкаво, а белите брези

в елмазен шушнещ дъжд изплакват си сълзите

                                        и се усмихват през сълзи.