Иван Бунин
Затишие

След дните мрачни със среднощна самота

настават светли дни — за сетно сбогом време;

над тихите поля денят спокойно дреме

и дивни размисли навява вечерта.

 

Степта мълчи — ни звук, ни някакво движение.

Прозрачен, въздухът трепти пред моя взор:

жълтеещият лес от слънце нажежен е,

пламти — златист пожар в бездънния простор.

 

Брезовите листа — безшумни пеперуди,

сред паяжините оплетени — блестят

и лекият ветрец ги сепва и ги буди

и в сухата трева безпомощно валят.

 

В пустинното небе, високо над земята

се носят облаци — воал от светлина.

И всичко светло е, с мълчание обвято,

в душата и край теб — покой и тишина.