Маркиз дьо Сад
Флорвил и Курвал (1) (или Фатализмът)

„Божественият“ маркиз

ИМЕ: Донасиен Алфонс Франсоа

ФАМИЛИЯ: Дьо Сад

ПОЛ: мъжки

РЪСТ: малко над среден — 5 и 1/3 стъпки

ОЧИ: тъмни

НОС: голям, правилен

КОСА: тъмна — дълга и чуплива

ЛИЦЕ: овално и продълговато

ОСОБЕНИ БЕЛЕЗИ: няма

ДАТА НА РАЖДАНЕ: 2 юни 1740

МЕСТОРОЖДЕНИЕ: Париж, домът на принц Луи Анри Конде

НАРОДНОСТ: французин

ПОДАНСТВО: френско

ПРОИЗХОД: потомствен аристократ

БАЩА: Жан Батист Франсоа Жозеф маркиз дьо Сад

МАЙКА: Мари Елеонор дьо Майе дьо Карман

ОБРАЗОВАНИЕ: духовно (йезуитски колеж) и военно (кралска кавалерийска школа)

ТИТЛИ И ЗВАНИЯ: маркиз дьо Сад, сеньор дьо ла Кост и дьо Соман косеньор дьо Мазан, генерал-лейтенант на провинциите Ерес, Бюжил Валроми и Жекс, младши лейтенант от кралската инфантерия, корнет от карабинерите, капитан от леката кавалерия, капитан и командир на кавалерийски полк през Седемгодишната война.

СЕМЕЙНО ПОЛОЖЕНИЕ: женен, брак на 17 май 1763

ДЕЦА: Донасиен Клод Арман и още един син, Мадлен Лор — дъщеря

ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕ: абсолютен атеист

ВЛАДЕЕНЕ НА ЧУЖДИ ЕЗИЦИ: италиански, испански, английски, немски, латински и старогръцки

ПРОФЕСИЯ: офицер, политик, чиновник, писател, поет, драматург, философ

ИДЕЙНО-ПОЛИТИЧЕСКИ ВЪЗГЛЕДИ: от монархист, през краен републиканец, до идеен предтеча на Нитчевия Свръхчовек

ЗАТВОР: 1763 — Венсан, 1768 — Сомюр и Пер-Ансиз, 1772 — Екс, 1772–1784 — Венсан, 1784–1789 — Париж (Бастилията), 1790–1814 — Шарентон Сент-Морис

ПРОИЗВЕДЕНИЯ: многобройни романи, новели, разкази, стихотворения, политически съчинения, философски и морализаторски трактати и др. Най-известни романи — „Жюстин или нещастията на добродетелта“, „Жюлист или благоденствието на порока“, „Сто и двадесет дни на Содом или училище за разврат“, „Философията в будоара“, „Ален и Валкур или философски роман“, новелите „Любовни престъпления“ и др.

ПОЧИНАЛ: 2 декември 1814, лудницата в Шарентон

ПОГРЕБАН: неизвестно къде.

 

 

 

Господин дьо Курвал беше навършил петдесет и пет; свеж и младеещ, той имаше вид на човек, който би могъл да се обзаложи, че ще живее поне още двадесет години. С първата си жена бе преживял само огорчения. Тя го беше изоставила много отдавна и се беше отдала на разврат. По съмнителни сведения отнякъде той беше се убедил, че това същество отдавна е в гроба, и затова беше решил да свърже живота си за втори път, но с личност, която с разумния си и добър характер, с чистотата на нравите си да го накара да забрави старите си неволи.

И децата не бяха донесли щастие на господин дьо Курвал. Тя му беше родила две, едно момиченце, което беше загубил още в първите месеци, и едно момче, което на петнадесет години го беше напуснало заедно с безпътната си майка. Нищо не го свързваше с този негодяй и господин до Курвал имаше намерение да го лиши от наследство и цялото си имане да остави на децата, които се надяваше да има с новата си съпруга! Разполагаше с петнадесет хиляди лири годишна рента — плод на неговия собствен труд преди години — и сега живееше от тях като почтен човек, обграден от добри приятели, които го ценяха високо, уважаваха го и го посещаваха често в Париж, където заемаше чудесен апартамент на улица Сент Марк, или в красивото му имение в близост до Немур, където господин дьо Курвал прекарваше обикновено две трети от годината.

Този благороден човек довери на приятелите си своите намерения и като разбра тяхното одобрение, помоли ги най-настойчиво да издирят сред своите познати жена на възраст тридесет-тридесет и пет години, вдовица или госпожица, която би могла да бъде подходяща партия за него.

На следния ден един от старите му приятели го увери, че е намерил кандидатка, която смята, че ще му отговаря.

— Госпожицата, за която те сватосвам — каза той, — има два основни недостатъка, с които искам да започна, преди да те зарадвам с разказа си за нейните достойнства. Тя за съжаление няма нито баща, нито майка, не се знае даже кои са били нейните родители и кога ги е загубила. Знаем само — продължи приятелят, — че тя е братовчедка на господин дьо Сент Пра, известен човек, който я обгражда с грижи и уважение и който сигурно би изказал напълно заслужена похвала за нейните качества. Тя не е наследила нищо от родителите си, но затова пък има осигурена от господин дьо Сент Пра рента от четири хиляди франка месечно. Тя не е била възпитавана и е прекарала младостта си в неговия дом. Това е първият й недостатък. Нека минем на втория — каза приятелят на господин дьо Курвал. — На шестадесетгодишна възраст тя е преживяла любовно приключение, от което се ражда дете, вече не между живите. Бащата на това дете тя никога повече не е виждала. Това е всичкото лошо, което може да се каже за нея; сега няколко думи за добрите й страни…

— Госпожица дьо Флорвил е на тридесет и шест години, но изглежда най-много на двадесет и осем. Трудно е да се намери лице по-красиво и по-мило от нейното, чертите й са меки и деликатни, кожата й с белотата на лилия, а косите й — тя е шатен — се спускат почти до земята, устните й, свежи и красиво изрязани, имат формата на пролетна роза. Тя е много висока, но така добре сложена, с толкова грация в движенията, че ако човек не забележи тази красота, фигурата й би могла да му се стори малко строга. Раменете й, гърдите, шията, нозете й са така съвършено излети, че всичко напомня онази особена красота, която най-бавно остарява. Що се отнася до нейното поведение, може да те подразни изключителната й порядъчност. Тя не обича големия свят, живее усамотено, силно набожна е, отдадена на задълженията си в манастира, където живее; и ако събужда възхищение у околните със своите религиозни добродетели, то със сладкия си характер и нежна душа тя пленява всички. С една дума, това е ангел, изпратен на земята, запазен да ощастливи твоята старост.

Господин дьо Курвал беше очарован от възможността да се срещне с нея и най-настойчиво помоли да го представи на дамата, за която му говори.

— Ни най-малко не ме безпокои нейното рождение — каза той, — щом в жилите й тече чиста кръв, важно ли е от кого я е наследила? Приключението й на шестнадесетгодишна възраст също не ме тревожи, тя е поправила грешката си с години разумен живот. Ще се оженя за нея просто като вдовица; ако съм решил да взема за жена тридесет или тридесет и пет годишна, би било смешно и глупаво да поставям условие за девственост. Така че в твоето предложение няма нищо, което да ме отблъсква, не ми остава нищо друго освен да те помоля да ми покажеш тази госпожица.

Приятелят на господин дьо Курвал бързо изпълни неговото желание; три дни по-късно даде обяд вкъщи, на който покани и госпожица дьо Флорвил. Трудно беше да се устои при първата среща с това прелестно създание. Сякаш това бе самата Минерва, превъплътена в чертите на Любовта. Понеже знаеше целта на тази среща, тя се държеше с още по-голяма резервираност; нейното благоприличие, овладяност и благородство на жеста, съчетани с очарователно физическо излъчване, уравновесен и богат интелект, до такава степен завъртя главата на бедния Курвал, че той помоли приятеля си да избърза с уговореното решение.

Срещаха се още няколко пъти в същия дом, после у господин дьо Курвал и у господин Сент Пра, докато най-после госпожица дьо Флорвил след дълги настоявания заяви, че за нея няма по-голяма чест от тази, която господин дьо Курвал й оказва, но нейната деликатност не й позволява да приеме това предложение, докато той не бъде осведомен от нея самата за историята на нейния живот.

— Не всичко за мен ви е известно — каза тази очарователна жена — и аз не мога да се съглася да свържа живота си с вашия, докато не узнаете всичко останало. Прекалено скъпа ми е вашата почит и уважение към мен, за да рискувам да ги загубя; сигурно не бих ги заслужила, ако, използвайки вашето заслепение, се съглася да стана ваша жена, без вие самият да отсъдите дали съм достойна за това.

Господин дьо Курвал я увери, че знае вече всичко, че се заема да успокои всичките й опасения и че щом е имал щастието да й хареса, то тя няма от какво повече да се безпокои. Госпожица дьо Флорвил държеше на своето, заяви решително, че няма да се съгласи на брак, докато господин дьо Курвал не бъде осведомен най-подробно за всичко, що се отнася до нея. Трябваше да се съгласи. Успя само да получи съгласието й това да стане в имението му до Немур, но веднага започна приготовления по церемонията на така желаното бракосъчетание и щом госпожица дьо Флорвил му доверяла цялата своя история, още на следния ден щели да се явят пред олтара.

— Ами ако всички тези приготовления се окажат ненужни — каза тя, — защо ги предприемате? Ако успея да ви убедя, че не съм родена да ви принадлежа?

— Ето нещо, което няма да успеете никога, госпожице — отговори благородният Курвал. — Готов съм да се обзаложа, че никога няма да смогнете да ме убедите. Да тръгваме, заклинам ви, моля не се противете на намеренията ми…

По този въпрос не беше възможно повече да се спори с него; всичко беше уредено и те заминаха за имението на Курвал. Заминаха обаче само двамата, както настояваше госпожица Флорвил. Нещата, която тя щяла да разказва, трябвало да станат известни само на човека, който желае да се свърже с нея. Недопустимо било присъствието на друг човек. На следния ден тази хубава и интересна жена помоли господин дьо Курвал да я изслуша. И така тя започна разказа за историята на своя живот.