Пол Дохърти
Маската на Ра (19)

Обяснителен послеслов от автора

В този роман е представена политическата сцена от 1479 г. пр.Хр., когато царица Хатусу завзема властта. Нейният съпруг умира при загадъчни обстоятелства, а тя успява да се наложи като върховен властелин след ожесточена борба. Оказва й помощ хитрият Сененмут^[1], издигнал се от низините, за да сподели с нея абсолютната власт.

Надгробният му паметник е запазен и до днес под номер 353; на него е скицирано изображението^[2] на служителя фаворит на Хатусу. Няма място за съмнение, че Хатусу и Сененмут са били любовници: от древността са останали графити, на които живо и нагледно са представени интимните им отношения. Хатусу била силен върховен владетел. По стенописите тя е изобразена като воин, а надписите удостоверяват, че винаги е предвождала войските си в боя.

В средите на египтолозите се приема за твърде вероятно построяването на пирамидите и на Сфинкса да е извършено върху лабиринт от тайни галерии, пещерни кухини, храмове и библиотеки. Описаната в романа сцена в Залата на обесените е отбелязана в интересното изследване на Ото Нобейт за фараона Тутанкамон. Наистина, добре позната е теорията за изгубените във времето познания — както научни, така и чисто богословски, — подкрепяна и от вещи египтолози, като Бови и Хенкок. През август 1997 г. „Сънди таймс“ отбелязва, че е възможно да се стигне до изгубените библиотеки на Хеопс.

През новата ера египетската теология се изражда в долнопробен култ към животни и насекоми, осмян жестоко в сатирите на римския поет Ювенал. Но в зората на своето време египтяните търсят единение в богословието. Идеята за единствен бог любящата фигура на баща и майка едновременно играе водеща роля в историята на Египет. Освен това не бива да забравяме, че там се ражда знаменитият пророк и законодател на евреите Мойсей, а само сто и трийсет години след историята, разказана в тази книга, фараонът Ехнатон довежда Египет до ръба на гражданска война, когато налага революционен обрат в политиката на религиозния канон и заменя храмовото многообразие и много божествения пантеон в Тива с култ към „Единствения“ бог.

Опитах се да предам вярна картина на една вълнуваща и бляскава цивилизация, която не престава да провокира нашето любопитство. Разбираемо е очарованието на Древен Египет — екзотичен и тайнствен, защото цивилизацията му съществува преди повече от шест хиляди години, но и днес можем да почувстваме света на тогавашните хора чрез техните писма и стихове, които не спират да прокарват своята мъдрост през вековете.