Фред Саберхаген
Брат Берсеркер (53)

…

Брат Саил пухтеше, макар че не се напъваше да побърза особено. Тесният път за добитъка, по който вървяха монасите, най-често изкачвайки се нагоре или слизайки надолу по хълма, завиваше зад кичести шубраци и редки горички. Всъщност Саил се влачеше отзад и се опитваше да забави с всяко пъшкане усърдното темпо на брат Джован.

— Мислех си… че като кажем няколко молитви в селото… ще бъде достатъчно. Тия селяни, знаеш,… нерядко са глупави. Може да са… преувеличили доста… стръвността на този… така наречен вълк.

— Моята собствена селска глупост досега не ми е навредила — рече Джован, продължавайки неотклонно напред. Вече бяха на няколко мили от катедралата, сред предполагаемото вълче царство. Наплашени, селските им водачи се бяха върнали още преди половин миля.

— Аз май се изказах прибързано за тях, нека Светият ми прости. — Саил се добра до върха на хълма и пое дъх, като се подготви да говори по време на слизането. — Но ако този звяр е станал причина за смъртта и вредите, които му се приписват за тези няколко дни, ще бъде твърде неразумно от наша страна да го доближаваме невъоръжени, както сме. Не че за миг се съмнявам в неразгадаемата мъдрост на Провидението, което кара рибата да скача от радост, след като си я пуснал, не се съмнявам и в историята за кротките малки птички, които изслушали проповедта ти. Но един вълк и то вълк като този, е вече друго нещо…

Брат Джован нямаше вид на човек, който слуша внимателно. За миг той спря и проследи с поглед един облак злобни насекоми, който пресече пътя им и изчезна в храстите. После продължи по-бавно, додето малко по-напред не се появи още един подобен облак. Там брат Джован зави и шумно навлезе в храсталака, повеждайки своя спътник към мястото, където явно се събираха двата облака от насекоми.