Фред Саберхаген
Брат Берсеркер (8)

…

— Всеки с такива размери трябва да яде много храна — оплака се на Мат един от възрастните мъже.

— С тези мъртви крака — отвърна Мат, — не мисля, че ще живее твърде дълго, за да яде чак толкова много. — Той се стараеше да убеди няколко от най-смелите мъже да му помогнат да издърпа каменния човек навън от капана. Каменният, както изглеждаше, очакваше с доверие тяхната помощ.

Мъжът, който спореше с Мат, продължи да аргументира съмненията си:

— Ако ли пък няма да живее дълго, тогава няма смисъл да му помагаме. Все пак той не е от Хората.

— Не, не е. Но… — Мат потърси нов изказ и нови слова, за да изрази съждението си. Ако се наложи, ще отърве каменния човек сам. Чрез спора той изясняваше нещата не само на другите, но и за самия себе си. В неговите очи това странно същество, което се бе опитало да спаси Дарт, беше част от някакъв голям род, към който принадлежаха и самите Хора, от някакво „племе на всички човеци“, противостоящо на разните там зверове и демони, които денонощно носеха смърт и страдание на хората.

— Ами ако наблизо има група от каменни човеци — предположи друг мъж. Хората веднага се огледаха наоколо. — Те биха били опасни като врагове, но и силни като приятели!

Идеята не предизвика възторг — нито приятелството, нито враждата с други групи имаше значение за живота на Хората.

— Този желае да бъде наш приятел — рече Дарт с тънкото си гласче.

Най-старата жена му се присмя:

— Всеки, който е сакат и се нуждае от помощ, би желал да бъде наш приятел. Мислиш ли, че се е бил с лъва заради тебе?

— Да!