Фред Саберхаген
Брат Берсеркер (7)

…

Слухът на „слугата“ долови приближаването на цялата група на Хората, макар те да се придвижваха много тихо.

— Ще си имам компания — едва чуто рече Дерън. Не получи отговор от никой от многото началници, които го бяха наблюдавали преди, а това за момента го устройваше.

Хората се прокраднаха и най-смелият от тях надникна предпазливо от храстите. Когато видяха, че главата на „слугата“ е вдигната и ги гледа, те веднага излязоха от прикритията си и вдигнаха ръце с разперени пръсти — за да покажат, че не са въоръжени. Дерън повтори жеста доколкото можа, тъй като с едната ръка крепеше андроида да седи изправен.

Хората изглежда бързо добиха увереност от мирния жест на „слугата“, поради неподвижността му и най-вече заради очевидната му инвалидност. Скоро цялата група излезе на открито и те зашепнаха помежду си, като поглеждаха любопитно към водата във фунията.

— Някой чува ли ме? — предаде Дерън. — Заобиколен съм от група хора. Ще доведете ли лингвист?

Още от създаването на „Операции във времето“ се полагаха отчаяни усилия да се изучат колкото е възможно повече езици и диалекти от миналото на Сиргол. Скрити микрофони и видеокамери бяха отнасяни от съгледваческите средства до много места и времена в миналото, където имаше хора за изучаване. Работеше се крайно упорито, защото проблемът беше от изключителна важност. В днешно време имаше само двама души, които бяха успели да научат нещичко от езика на тези полускитници от Неолита, но те и двамата бяха доста заети хора.

— Одегард! — Отговорът на повикването му дойде като избухване в слушалката, което накара Дерън да подскочи. Гласът не се представи, но приличаше на полковник Борс: — Не изпускай тези хора! Дори андроидът ти да е осакатен, той все още може да им осигури някаква защита.

— Разбрано — въздъхна безшумно Дерън. — Какво става с лингвиста?

— Опитваме се да го намерим. Ти си в жизненоважна зона… Стой там, докато изпратим друг андроид и пази тези хора.

— Разбрах.

Суров беше животът днес в изпълнения с берсеркери Неолит. Но в крайна сметка, макар и запечатан вътре в „слугата“, той явно беше по-полезен тук, отколкото сред олелията и бъркотията, които царяха в отдела.