Метаданни
Данни
- Серия
- Берсеркерите (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Brother Assassin [= Brother Berserker], 1969 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Галин Йорданов, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 17гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- sir_Ivanhoe(2010)
- Корекция
- NomaD(2010)
Издание:
Фред Саберхаген. Брат Берсеркер
Редактор: Никола Кесаровски
Графичен дизайн: Андрей Петров
Формат 54/84/16. Печатни коли 13
Печатница „Полипринт“ ЕАД — Враца
ИК „Офир“, Бургас, 1994
История
- —Добавяне
- —Липсваща табулация (Mandor)
…
— Благочестиви Винсенто!
Винсенто се обърна изненадан и подразнен, и видя младия човек — Алзай или Валзай, или както му беше там името — да приближава към него нетърпелив и възбуден. Очевидно току-що бе слязъл по стълбата, по която Уил се бе отправил нагоре.
Валзай бързаше, сякаш носеше най-важната новина, макар че когато стигна до него, на Винсенто му се наложи да изслуша идиотската история за някакъв бандит. Валзай гледаше ту дъските, ту магаретата и пясъчната купчинка и ломотеше разни неща, които имаше опасност да разсеят мислите на Винсенто.
Накрая той го прекъсна:
— Млади човече, мисля, че е редно да изложите обстоятелствата около премеждието си пред войниците.
После обърна гръб на досадника. Така. Ако НЕ беше усукването на въжето, а така също не беше и някакъв номер — тогава какво? Естествено, катедралата не се въртеше по посока на часовниковата стрелка. И все пак… Той се напрегна, мисълта му навлезе в непознати досега дебри на познанието…
— Виждам, преподобни Винсенто, че сте открили моята малка изненада. — Дерън разбра съвсем ясно как беше започнала тази игра с махалото на Фуко, и как, по всяка вероятност, щеше да завърши. Но видя и една отчаяна възможност, която се откриваше пред него и веднага се вкопчи в незначителния си шанс.
— Твоята… малка… изненада ли? — Гласът на Винсенто изведнъж стана предпазлив. Веждите му се сключиха и вещаеха гръмотевици, додето се обръщаше бавно към Дерън. — Значи ти си изпратил онзи монах при мен през нощта?
Тази подробност с монаха беше потвърждение на догадката на Дерън за берсеркерския трик с махалото.
— Аз организирах всичко това! — Дерън направи обобщаващ жест като посочи и махалото. — Трябва да ви призная, господине, че съм тук от няколко дни, отначало бях дори заедно с неколцина приятели, които ми помогнаха да изпълня тази конструкция.
Голяма лъжа му поднесе Дерън, и ако се получеше ефектът, към който той се стремеше, Винсенто едва ли някога би пожелал да провери истинността на твърдението му. Докато разказваше на намръщения старец в подробности как той и помощниците му били окачили въжето, и колко сложно и трудно било всичко, Дерън напълно осъзна ролята на берсеркера в тази история с махалото — котешка, маймунска или по-скоро дяволска.
— Това, което виждате пред вас, преподобни Винсенто, е сигурно доказателство за въртенето на нашата планета!
В старческите очи се появи смущение, но не и изненада. Отчаяната контраигра беше започнала. Струваше си. Но да видим сега дали можем и да я спечелим. Винсенто се беше превърнал в изчакваща статуя, стиснал устни, немигащ.
Дерън продължи:
— Естествено, следвах примера ви, уважаеми господине, както и този на няколко наши съвременници, за да защитя резултата от своето откритие, като същевременно го пазех в тайна, с цел да го използвам в бъдещите си изследвания. Но впоследствие реших да го разкрия пред различни хора в различни части на света, като разпратих съобщения под формата на анаграми, в които е закодиран този експеримент. Да запазя тайната още известно време, както ви казах, бе моята цел в началото. Но когато узнах за вашите сегашни… затруднения…, реших, че не мога да остана просто ей така, със скръстени ръце.
Винсенто още не беше помръднал:
— Доказателство за въртенето на нашето кълбо, казваш? — Тонът му беше някак несигурен, далечен.
— А, простете! Не мислех, че трябва в детайли да ви… хм… Вижте, равнината на махалото не се върти, върти се планетата под нея. — Дерън за миг се поколеба — хрумна му, че старият Винсенто схваща мудно и малко е поизкуфял. Дерън се усмихна с престорена снизходителност и започна да говори по-силно и отчетливо: — На полюсите на света устройство като това, ще описва дневно пълен кръг от триста и шейсет градуса. На екватора то въобще няма да се върти. — Напредвайки бавно, той изложи с безмилостни подробности своята преднина от три века и половина в натрупани знания. — Освен това завъртането му е пропорционално на географската ширина, т.е. за нашата тук, е около десет градуса за час. И тъй като сме в северното полукълбо, видимото въртене се извършва по посока на часовниковата стрелка…
От високото Уил извика на господаря си:
— … въжето е закрепено така, че да се върти свободно, но нищо не го върти!…
— Слизай! — кресна му Винсенто.
— … да го огледам още, ако искате да го нарисувам…
— Слез долу!
Дерън продължи да оказва психологически натиск, наблягайки най-вече на великодушието си:
— … единственото ми желание е да ви помогна, сър. Оставих настрана всички помисли за лични облаги, за да ви се притека на помощ. През изминалите години вие осъществихте изключително важни изследвания и не бива да бъдете отхвърлен сега. Аз съм на ваше разположение и с радост ще повторя демонстрацията си пред властите в Свещения Град, така че целият свят да стане свидетел…
— Стига! Не ми трябва ПОМОЩ! — Винсенто произнесе последната дума с отвращение. — Вие не ще се намесите В МОИТЕ ДЕЛА! Нито за миг!
В презрението и яростта си старият човек се превърна в гигантска фигура. Дерън неволно отстъпи назад. Макар че беше успял да осъществи намерението си, оказваше се, че гордостта на Винсенто не отстъпваше на гениалността му.
Избликът на горделив гняв беше кратък. Дерън спря да отстъпва и замълча, а Винсенто му хвърли един последен поглед, изпълнен с омраза. И си тръгна. Винсенто никога нямаше да използва доказателството на Фуко, нито щеше да повярва в него, даже нямаше да прави повече проучвания в тази насока. Той щеше да се опита, доколкото може, да изхвърли всичко това от ума си. Низшите чувства и завистта, които бяха призовали Винсенто към процеса и унижението, се бяха спотаили и у него самия.
Дерън знаеше от историята, че на процеса Винсенто не само ще се отрече, но дори ще отиде по-далеч, отколкото искат неговите съдници, като ще предложи да напише научен текст, доказващ, че все пак слънцето се движи в кръг около света на човеците.
„Единственото ми желание е да ви помогна, господине.“ Тътрещата се фигура на Винсенто се довлече до входа, след което вратата се тресна зад него. Изтощен, Дерън се подпря на една колона и чу в настъпилата тишина съсъка на махалото. Уил слезе по стълбата с изписано на физиономията си изумление и побърза да настигне господаря си.
Сега вече, за момент, личната трагедия на Винсенто можеше да бъде забравена. Истинската победа и истинската надежда бяха мощни стимуланти. Те дадоха на Дерън сили да се измъкне набързо от катедралата през страничната врата и да се спусне надолу по стръмните стъпала, отправяйки се към манастира. Ако берсеркерът не беше унищожил и вградения в тоягата му комуникатор, той щеше да предаде веднага радостната вест за победата на Новия свят.
Врагът не беше тършувал из неговата килия. Но когато се озова отново в мрачния коридор на манастира, спешно повикване на „Операции“ запулсира под кожата зад дясното му ухо.