Фред Саберхаген
Брат Берсеркер (50)

…

Втора група селяни от разположеното на хълма селце идеше по пътя към катедралата. Те срещнаха първо брат Саил и когато научиха, че той не е светията и творецът на чудеса, за когото говореше цялата околия, краткият пламък на надеждата по лицата им угасна, оставяйки само горчива загриженост.

— Кажете ми, за какво ви и брат Джован? — попита Саил началнически, скръстил с достойнство ръце на корема си.

Всички те занареждаха жално в един глас и той се принуди да им нареди строго да говорят един по един, та да може да ги изслуша. Успя да разбере, че някакъв голям вълк тероризирал селото им от известно време насам. Чудовищният звяр убивал добитъка и дори — те се кълняха! — изкоренявал посевите. Селяните отново заговориха един през друг и Саил не беше съвсем сигурен дали твърдяха, че някакво дете е било разкъсано или пък че пастирче беше паднало и бе счупило ръката си, опитвайки се да избяга от вълка. Във всеки случай селяните бяха отчаяни. Мъжете не смееха да обработват нивите си. Те бяха много бедни и изолирани от света, без силен господар, който да им помогне някак си, ако не се брои Светият на небесата. И ето — появил се е светоподобният Джован, който е длъжен да направи НЕЩО! Те били изпаднали в пълно отчаяние!

Брат Саил кимна. С това той изрази състрадание, примесено с известна нерешителност:

— И, казвате, селото ви е на няколко мили оттук? На хълмовете, така ли? Е, ще видим. Ще сторя каквото мога за вас. Елате с мен и ще аз изложа вашия случай пред добрия брат Джован.