Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Duma Key, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- , 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Градско фентъзи
- Мистично фентъзи
- Свръхестествено
- Съвременен роман (XX век)
- Хорър (литература на ужаса)
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 100гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Стивън Кинг. Дума Ки
ИК „Плеяда“, 2008
История
- —Добавяне
- —Добавяне на анотация (пратена от Yanko173)
- —Излишен интервал преди звезда
Статия
По-долу е показана статията за Дума Ки от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Дума Ки | |
| Duma Key | |
| Създаване | 2008 г. САЩ |
|---|---|
| Първо издание | 2007 г. САЩ |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | ужаси |
| Предходна | Романът на Лизи |
| Следваща | Под купола (Канибали) |
| ISBN | ISBN 978-954-409-282-5 |
бележки
| |
Дума Ки е роман на Стивън Кинг, написан през периода февруари 2006 г.-юни 2007 г. в град Бангър, щат Мейн.
Сюжет
Главния герой Едгар Фриймантъл е богат собственик на строителна компания, но живота му се променя само за миг, когато претърпява тежък инцидент на строителна площадка – огромен кран премазва пикапа му. Едгар оцелява като по чудо, но губи дясната си ръка и получава тежки мозъчни увреждания. След тежка терапия той се възстановява, но не напълно. Забравя думи, изпада в пристъпи на ярост и дори се опитва да убие жена си. Памела Фриймантъл, съпругата на Едгар, не издържа и го напуска. Изправен пред тотален колапс, тормозен от мисли за самоубийство и ужаса, че може да нарани любимите си хора, той е посъветван от своя психотерапевт – Кеймън, да се премести на ново място и да започне да събира разбития си живот парче по парче като се посвети на някое хоби. Едгар някога е рисувал и решава да се върне към тези отдавна минали времена в колежа. Наема къща на малкия и почти пуст остров край Флорида, наречен Дума Ки. И там Едгар преоткрива любовта си към рисуването и не само това. Той разбира, че има смущаващата дарба да рисува картините си истински. Скоро открива, че източника на дарбата му не се намира в него, а обитава острова много отдавна в търсене на способен човек, която да и вдъхне ужасяващ живот. Много скоро ситуацията започва да излиза от контрол и Едгар разбира, че причината за това се крие в тайната, която се крие на малкия остров повече от 80 години, свързана със зловещата способност на едно малко момиченце на име Елизабет. Едгар се запознава с другите не по-малко странни обитатели на Дума Ки – болната от Алцхаймер г-ца Ийстлейк и бившия адвокат и настоящ болногледач Уайърман. Всеки от тях крие тайна в миналото си и ще помогнат на Едгар да спаси живота и разсъдъка си.
А зловещата Персе никак не обича да ѝ се противопоставят...нейните сили се простират далеч отвъд малкия остров!
Цитати
- Едгар, кога се чувстваш щастлив?
- Когато рисувам. Навремето се правех на художник.
- Започни отново. Трябва ти преграда... преграда срещу нощта.
Едгар Фриймантъл и д-р Кеймън
Чуй, Едгар. Време е за трето действие...
Уайърман
- Сграбчи деня, Едгар...
- И остави деня да те сграбчи...
Уайърман и Едгар Фриймантъл
IV
По време на интервюто с Мери Айър тя ме бе попитала дали откритието, че на средна възраст мога да рисувам като най-добрите художници, може да се сравни с това да ти подарят скоростен автомобил — например плимут „Роудрънър“ или понтиак „Джи Ти Оу“. Отвърнах й: „Да, има нещо такова.“ В друг момент тя сравни разгръщането на таланта с получаването на ключовете от напълно обзаведена къща. Всъщност цяло имение. Отново се съгласих с нея. Ами ако беше продължила? Ако вместо имение бе предложила получени по наследство акции за милиони на компанията „Майкрософт“ или статуса на султан на богата на нефт (ала мирна) държава от Близкия изток? Пак щях да кажа „да“. За да я успокоя. Понеже всички тези въпроси засягаха преди всичко нея самата. Виждах изгарящия копнеж в очите й, когато ги задаваше. Бяха очите на дете, което съзнава, че максимумът, който може да получи от мечтите си за акробатика на трапец, е да присъства на дневно цирково представление. Мери беше художествен критик, а мнозина критици, лишени от призванието да творят онова, за което пишат, стават жлъчни, завистливи и злобни в разочарованието си. Тя обаче не беше такава. Тя продължаваше да обича и художниците, и създадените от тях произведения на изкуството. Тя пиеше уиски от водна чаша и искаше да знае какво е усещането, когато Зън-Зън долита изневиделица при теб, потупва те по рамото и ти откриваш, че макар и да си попрехвърлил петдесетте, за теб не е никакъв проблем да полетиш към луната. Ето защо, въпреки че не можеше и дума да става за сравнение с бързи коли или богаташки имения, аз я уверих в противното. Поради една-единствена причина — не можеш да обясниш на всеки какво е всъщност. Можеш само да говориш, докато не се уморят да те слушат и не дойде време да си легнат.
Но Елизабет знаеше какво е всъщност.
Всичките й картини и рисунки го показваха.
Беше все едно да проговориш, след като си бил ням. И даже повече. Бе още по-хубаво. Все едно да възвърнеш паметта, а паметта е всичко за един човек. Паметта е индивидуалност. Паметта — това си ти. Още от тази първа линия — невероятно смела първа линия, показваща къде океанът се среща с небето, — Елизабет бе разбрала, че да виждаш и да си спомняш е едно неразривно цяло, и бе започнала сама да се изцелява.
Персе нямаше нищо общо с това. Във всеки случай, не и в началото.
Бях сигурен.