Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Duma Key, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- , 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Градско фентъзи
- Мистично фентъзи
- Свръхестествено
- Съвременен роман (XX век)
- Хорър (литература на ужаса)
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 100гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Стивън Кинг. Дума Ки
ИК „Плеяда“, 2008
История
- —Добавяне
- —Добавяне на анотация (пратена от Yanko173)
- —Излишен интервал преди звезда
Статия
По-долу е показана статията за Дума Ки от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Дума Ки | |
| Duma Key | |
| Създаване | 2008 г. САЩ |
|---|---|
| Първо издание | 2007 г. САЩ |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | ужаси |
| Предходна | Романът на Лизи |
| Следваща | Под купола (Канибали) |
| ISBN | ISBN 978-954-409-282-5 |
бележки
| |
Дума Ки е роман на Стивън Кинг, написан през периода февруари 2006 г.-юни 2007 г. в град Бангър, щат Мейн.
Сюжет
Главния герой Едгар Фриймантъл е богат собственик на строителна компания, но живота му се променя само за миг, когато претърпява тежък инцидент на строителна площадка – огромен кран премазва пикапа му. Едгар оцелява като по чудо, но губи дясната си ръка и получава тежки мозъчни увреждания. След тежка терапия той се възстановява, но не напълно. Забравя думи, изпада в пристъпи на ярост и дори се опитва да убие жена си. Памела Фриймантъл, съпругата на Едгар, не издържа и го напуска. Изправен пред тотален колапс, тормозен от мисли за самоубийство и ужаса, че може да нарани любимите си хора, той е посъветван от своя психотерапевт – Кеймън, да се премести на ново място и да започне да събира разбития си живот парче по парче като се посвети на някое хоби. Едгар някога е рисувал и решава да се върне към тези отдавна минали времена в колежа. Наема къща на малкия и почти пуст остров край Флорида, наречен Дума Ки. И там Едгар преоткрива любовта си към рисуването и не само това. Той разбира, че има смущаващата дарба да рисува картините си истински. Скоро открива, че източника на дарбата му не се намира в него, а обитава острова много отдавна в търсене на способен човек, която да и вдъхне ужасяващ живот. Много скоро ситуацията започва да излиза от контрол и Едгар разбира, че причината за това се крие в тайната, която се крие на малкия остров повече от 80 години, свързана със зловещата способност на едно малко момиченце на име Елизабет. Едгар се запознава с другите не по-малко странни обитатели на Дума Ки – болната от Алцхаймер г-ца Ийстлейк и бившия адвокат и настоящ болногледач Уайърман. Всеки от тях крие тайна в миналото си и ще помогнат на Едгар да спаси живота и разсъдъка си.
А зловещата Персе никак не обича да ѝ се противопоставят...нейните сили се простират далеч отвъд малкия остров!
Цитати
- Едгар, кога се чувстваш щастлив?
- Когато рисувам. Навремето се правех на художник.
- Започни отново. Трябва ти преграда... преграда срещу нощта.
Едгар Фриймантъл и д-р Кеймън
Чуй, Едгар. Време е за трето действие...
Уайърман
- Сграбчи деня, Едгар...
- И остави деня да те сграбчи...
Уайърман и Едгар Фриймантъл
IV
Подвижният мост към Дума Ки бе вдигнат, за да може скъпата яхта на някакъв богаташ да премине безпрепятствено в Залива. Седнал зад волана на малибуто, Джак наблюдаваше с възхищение девойката със зелен бански, която правеше слънчеви бани на палубата. Радиото беше на вълните на „Кост“. Рекламата за автокъщата за търговия с мотоциклети завърши (по „Кост“ вървяха доста реклами за продажби на мотори и ипотечни заеми) и в купето се разнесоха звуците от „Вълшебният автобус“ на „Дъ Ху“[1].
Усетих как чуканчето ми изтръпна, след което ме засърбя. Сърбежът бавно се усилваше и пълзеше надолу по несъществуващата ръка. Усилих звука на радиото, бръкнах в джоба си и извадих откраднатата химикалка. Не беше нито черна, нито синя, а червена. Повъртях я под лъчите на залязващото слънце. После отворих жабката и заровичках вътре.
— Да ви помогна ли, шефе?
— Не. Продължавай да зяпаш красавицата. Ще се оправя сам.
Извадих рекламната брошура за безплатен хамбургер („Трябва да ядеш!“ — пишеше отгоре й) и я обърнах. От тази страна нямаше никакви надписи. Рисувах бързо, без да се замислях, и бях готов още преди края на песента. Под скицата изписах пет печатни букви. Самата картина напомняше драсканиците от предишния ми живот, с които се развличах по време на телефонните си разговори. Надписът гласеше „ПЕРСЕ“ — името на загадъчния ми кораб. Само че не бях съвсем сигурен дали се произнася точно така.
— Какво е това? — попита Джак, докато гледаше рисунката, а после сам си отговори. — Малка червена кошница за пикник. Яко. А защо отдолу пише „Персей“?
— „Персей“ ли?
— Не пише ли точно това? — Младежът се вгледа по-внимателно в надписа, но в същия момент бариерата се вдигна и той подкара по моста.
Аз продължих да се взирам в червената кошница за пикник, която бях нарисувал, и се чудех защо ли ми изглежда толкова позната… После се сетих, че не тя ми е позната, а фразата за нея. В нощта, когато докарах Уайърман от Общинската болница на Сарасота, Елизабет беше казала: „Потърси кошничката за пикник на леля еди-коя си.“ Внезапно осъзнах, че това всъщност бе последната нощ, когато бях видял старицата в compos mentis[2].
„Тя е на тавана. Червена е.“ И: „Сигурна съм, че ще я намериш.“ И: „Те са вътре.“ Само че когато я попитах какво има предвид, тя не можа да ми отговори. Здравият разум я бе напуснал.
„Тя е на тавана. Червена е.“
— Естествено — измърморих. — Всичко при нас е червено.
— Какво казахте, Едгар?
— Нищо — отвърнах, докато разглеждах откраднатата химикалка. — Размишлявах на глас.