Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Duma Key, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- , 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Градско фентъзи
- Мистично фентъзи
- Свръхестествено
- Съвременен роман (XX век)
- Хорър (литература на ужаса)
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 101гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Стивън Кинг. Дума Ки
ИК „Плеяда“, 2008
История
- —Добавяне
- —Добавяне на анотация (пратена от Yanko173)
- —Излишен интервал преди звезда
Статия
По-долу е показана статията за Дума Ки от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Дума Ки | |
| Duma Key | |
| Създаване | 2008 г. САЩ |
|---|---|
| Първо издание | 2007 г. САЩ |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | ужаси |
| Предходна | Романът на Лизи |
| Следваща | Под купола (Канибали) |
| ISBN | ISBN 978-954-409-282-5 |
бележки
| |
Дума Ки е роман на Стивън Кинг, написан през периода февруари 2006 г.-юни 2007 г. в град Бангър, щат Мейн.
Сюжет
Главния герой Едгар Фриймантъл е богат собственик на строителна компания, но живота му се променя само за миг, когато претърпява тежък инцидент на строителна площадка – огромен кран премазва пикапа му. Едгар оцелява като по чудо, но губи дясната си ръка и получава тежки мозъчни увреждания. След тежка терапия той се възстановява, но не напълно. Забравя думи, изпада в пристъпи на ярост и дори се опитва да убие жена си. Памела Фриймантъл, съпругата на Едгар, не издържа и го напуска. Изправен пред тотален колапс, тормозен от мисли за самоубийство и ужаса, че може да нарани любимите си хора, той е посъветван от своя психотерапевт – Кеймън, да се премести на ново място и да започне да събира разбития си живот парче по парче като се посвети на някое хоби. Едгар някога е рисувал и решава да се върне към тези отдавна минали времена в колежа. Наема къща на малкия и почти пуст остров край Флорида, наречен Дума Ки. И там Едгар преоткрива любовта си към рисуването и не само това. Той разбира, че има смущаващата дарба да рисува картините си истински. Скоро открива, че източника на дарбата му не се намира в него, а обитава острова много отдавна в търсене на способен човек, която да и вдъхне ужасяващ живот. Много скоро ситуацията започва да излиза от контрол и Едгар разбира, че причината за това се крие в тайната, която се крие на малкия остров повече от 80 години, свързана със зловещата способност на едно малко момиченце на име Елизабет. Едгар се запознава с другите не по-малко странни обитатели на Дума Ки – болната от Алцхаймер г-ца Ийстлейк и бившия адвокат и настоящ болногледач Уайърман. Всеки от тях крие тайна в миналото си и ще помогнат на Едгар да спаси живота и разсъдъка си.
А зловещата Персе никак не обича да ѝ се противопоставят...нейните сили се простират далеч отвъд малкия остров!
Цитати
- Едгар, кога се чувстваш щастлив?
- Когато рисувам. Навремето се правех на художник.
- Започни отново. Трябва ти преграда... преграда срещу нощта.
Едгар Фриймантъл и д-р Кеймън
Чуй, Едгар. Време е за трето действие...
Уайърман
- Сграбчи деня, Едгар...
- И остави деня да те сграбчи...
Уайърман и Едгар Фриймантъл
X
Въпреки че десният ми крак бе отекъл, намерих сили да сляза от минивана и застанах до Уайърман, когато той отвори металното сандъче до вратата, където се намираше пултът на модерната алармена система.
— Благодаря ти, че ме придружи — промърморих.
— Моля — кимна той. — Но ако ми благодариш още веднъж, muchacho, ще ти забия един. Извинявай, но започваш да ми лазиш по нервите.
— Ясно. Благодаря, задето ме предупреди.
Той се засмя и ме потупа по рамото.
— Харесваш ми, Едгар. Имаш характер, макар и чепат… имаш и устни да ме целунеш отзад.
— Трогателно, още малко и ще се разплача. Виж сега, Уайърман…
Можех да му кажа за пристъпа. Точно такова намерение имах, но в крайна сметка се отказах. Нямах представа дали постъпвам правилно или не, обаче знаех, че вероятно го очаква дълга безсънна нощ с Елизабет Истлейк. Болката отново се загнезди в тила ми. Ето защо се ограничих с въпроса съгласен ли е двамата да отидем на лекар.
— Ще си помисля и ще ти кажа какво съм решил.
— Само не протакай, защото…
Той вдигна ръка и ме прекъсна. Вече не се усмихваше.
— Стига, Едгар. Стига толкова за днес, става ли?
— Става — кимнах. Изпроводих го с поглед и се върнах при минивана.
Джак бе усилил радиото. Слушаше парчето „Ренегат“. Понечи да намали звука, но аз го спрях.
— Недей даже може да го усилиш.
— Наистина ли? — Младежът се обърна и подкара към моята вила. — Страшна банда. Слушали ли сте ги преди?
— Джак, това е „Стикс“[1]. Денис Де Йънг? Томи Шоу? Къде си живял досега? В пещера?
Помощникът ми се ухили виновно.
— Предпочитам кънтри и по-старички неща. Голям фен съм на „Рат Пак“[2] например.
Като чух, че Джак Кантори слуша Дино и Франк, се запитах (не за пръв път през този ден) дали не сънувам. Запитах се и нещо друго — как така успях да си спомня, че Денис Де Йънг и Томи Шоу бяха от „Стикс“ (и че именно Шоу бе написал песента, която сега гърмеше от тонколоните на минивана), при положение, че понякога не се сещах как се казва бившата ми жена.