Стивън Кинг
Дума Ки (45)

IV

От Efree19 до Pamorama667

9:15

24 януари

 

Скъпа Пам, имам една необичайна колба към теб. Рисувам и си избирам странни, но забавни обекти (или поне така си мисля). По-просто е да ти покажа, отколкото да ти обяснявам, ето защо ти изпращам няколко снимки на картините си. Сетих се за градинските ръкавици, които използваше — онези с надписа „ДОЛУ“ на едната и „РЪЦЕТЕ“ на другата. Бих искал да ги наложа върху залеза. Не ме питай защо, тези идеи просто ми хрумват. Пазиш ли ги още? Ако е тъй, ще можеш ли да ми ги изпратиш? После с радост ще ти ги върна, ако държиш. Не желая да показваш картините ми на никого от старите ни познати. Бози сигурно ще се прасне от смях, ако ги види.

Еди

ПС. Ако не желаеш да ми изпратиш ръкавиците, няма проблеми. Това е просто подигравка.

Е.

Отговорът пристигна още същата вечер. Пам вече се бе върнала в Сейнт Пол.

От Pamorama667 до Efree19

17:00

24 януари

 

Здрасти, Едгар,

Естествено Илзе ми каза за картините ти. Определено са необичайни. Надявам се това ти хоби да просъществува по-дълго от реставрирането на коли. Ако не беше интернет, старият ти мустанг и досега щеше да ръждясва зад къщата.

Прав си, молбата ти е доста странна, но като гледам рисунките, разбирам накъде клониш (съчетаваш различни неща, за да могат хората да ги видят в нова светлина, права ли съм?), пък и бездруго смятам да си купя нов чифт, така ще удовлетворя приумицата ти. Утре ще ти ги изпратя с куриер, само те моля да ми метнеш снимка на „завършената картина“ (☺), ако, естествено, я нарисуваш.

Илзе сподели, че е прекарала страхотно. Надявам се, че ти е изпратила истинска картичка, а не само електронно писмо, макар да не ми се вярва.

И още нещо, Еди, макар че не знам дали ще ти хареса. Изпратих копие от писмото ти на Зандър Кеймън, сигурна съм, че го помниш. Помислих си, че ще му е интересно да види рисунките ти, но най-вече исках да прочете писмото ти и да каже има ли причина за безпокойство, защото продължаваш да допускаш същите грешки. Колба вместо молба и прасне от смях вместо пръсне от смях. Най-долу си написал „Това е просто подигравка“ и аз не можах да разбера какво означава, но доктор Кеймън ми каза, че по всяка вероятност си искал да кажеш прищявка. Просто съм загрижена за теб.

Пам

ПС. Баща ми е малко по-добре, бързо се възстановява (лекарите твърдят, че вероятно са изрязали всичко, но те винаги така казват). В момента си е вкъщи и му назначиха химиотерапия. Вече може да ходи.

Благодаря ти за загрижеността.

Последното изречения от послеписа бе нагледен пример за едно от не толкова очарователните качества на бившата ми жена — умилква се… умилква се… умилква се… след което изведнъж те захапва и „аре, чушката“. По принцип обаче беше права. Можех да й кажа да му предаде най-хубави пожелания от комуникрата по време на следващия им телефонен разговор. На кучия син с раковия гъз.

Цялото писмо бе една симфония на заядливостта — като се започне със споменаването на мустанга, който така и не бях смогнал да ремонтирам, и се свърши със загрижеността й за неправилния ми подбор на думи. И то от жена, която си мисли, че Зандър се пише Зандър.

След като се освободих от гнева (разкрещях се на безлюдната къща), прочетох отново електронното писмо, което бях изпратил на Пам, и… не се почувствах много добре.

От друга страна, може пък наистина да бе само подигравка.