Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Duma Key, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- , 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Градско фентъзи
- Мистично фентъзи
- Свръхестествено
- Съвременен роман (XX век)
- Хорър (литература на ужаса)
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 101гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Стивън Кинг. Дума Ки
ИК „Плеяда“, 2008
История
- —Добавяне
- —Добавяне на анотация (пратена от Yanko173)
- —Излишен интервал преди звезда
Статия
По-долу е показана статията за Дума Ки от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Дума Ки | |
| Duma Key | |
| Създаване | 2008 г. САЩ |
|---|---|
| Първо издание | 2007 г. САЩ |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | ужаси |
| Предходна | Романът на Лизи |
| Следваща | Под купола (Канибали) |
| ISBN | ISBN 978-954-409-282-5 |
бележки
| |
Дума Ки е роман на Стивън Кинг, написан през периода февруари 2006 г.-юни 2007 г. в град Бангър, щат Мейн.
Сюжет
Главния герой Едгар Фриймантъл е богат собственик на строителна компания, но живота му се променя само за миг, когато претърпява тежък инцидент на строителна площадка – огромен кран премазва пикапа му. Едгар оцелява като по чудо, но губи дясната си ръка и получава тежки мозъчни увреждания. След тежка терапия той се възстановява, но не напълно. Забравя думи, изпада в пристъпи на ярост и дори се опитва да убие жена си. Памела Фриймантъл, съпругата на Едгар, не издържа и го напуска. Изправен пред тотален колапс, тормозен от мисли за самоубийство и ужаса, че може да нарани любимите си хора, той е посъветван от своя психотерапевт – Кеймън, да се премести на ново място и да започне да събира разбития си живот парче по парче като се посвети на някое хоби. Едгар някога е рисувал и решава да се върне към тези отдавна минали времена в колежа. Наема къща на малкия и почти пуст остров край Флорида, наречен Дума Ки. И там Едгар преоткрива любовта си към рисуването и не само това. Той разбира, че има смущаващата дарба да рисува картините си истински. Скоро открива, че източника на дарбата му не се намира в него, а обитава острова много отдавна в търсене на способен човек, която да и вдъхне ужасяващ живот. Много скоро ситуацията започва да излиза от контрол и Едгар разбира, че причината за това се крие в тайната, която се крие на малкия остров повече от 80 години, свързана със зловещата способност на едно малко момиченце на име Елизабет. Едгар се запознава с другите не по-малко странни обитатели на Дума Ки – болната от Алцхаймер г-ца Ийстлейк и бившия адвокат и настоящ болногледач Уайърман. Всеки от тях крие тайна в миналото си и ще помогнат на Едгар да спаси живота и разсъдъка си.
А зловещата Персе никак не обича да ѝ се противопоставят...нейните сили се простират далеч отвъд малкия остров!
Цитати
- Едгар, кога се чувстваш щастлив?
- Когато рисувам. Навремето се правех на художник.
- Започни отново. Трябва ти преграда... преграда срещу нощта.
Едгар Фриймантъл и д-р Кеймън
Чуй, Едгар. Време е за трето действие...
Уайърман
- Сграбчи деня, Едгар...
- И остави деня да те сграбчи...
Уайърман и Едгар Фриймантъл
XIV
Не мога да кажа, че малкото ни пътешествие до „Розовата грамада“ беше безметежно (докато бяхме там, не изпусках сребърния свещник), но пък не бе изпълнено с неприятни събития. Не чухме нищо освен възбудените гласове на раковините под къщата. Сложих рисунките в кошницата за пикник, Джак я взе и я отнесе долу. През цялото време прикривах гърба му, а когато излязохме от вилата, заключих входната врата. Не че имаше някаква полза…
По пътя към „Двореца“ ме осени една мисъл… или по-скоро би трябвало да кажа, че тя се завърна. Бях оставил цифровия си Никон в „Розовата грамада“, ала не ми се искаше да се връщаме, затова…
— Джак, имаш ли фотоапарат „Полароид“?
— Да — кимна той. — Както казва баща ми, може да е стар, но си работи. Защо?
— Утре, когато се върнеш, спри пред подемния мост от страната на Кейси Ки. И направи няколко снимки на птичките и яхтите, става ли?
— Добре…
— Щракни няколко пъти и самия мост, най-вече подемните му механизми.
— Защо? За какво са ви?
— Смятам да нарисувам моста без тях — отвърнах. — И да го направя веднага след сигнала, обявяващ, че мостът е вдигнат, за да пропусне някой плавателен съд. Не мисля, че двигателят и хидравличните цилиндри наистина ще изчезнат, но ако успея, ще го повредя до такава степен, че известно време никой няма да може да дойде тук. Или поне с кола.
— Ама вие сериозно ли? Вярвате, че ще можете да го извадите от строя?
— Като се има предвид колко често подемните механизми се повреждат от само себе си, няма да ми е никак трудно. — Загледах се в тъмната вода и се замислих за Том Райли, на когото трябваше да помогна. Том, който бе спасил живота на Пам със самоубийството си. — А сега повече от всичко ми се иска да си нарисувам спокоен сън.