Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Duma Key, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- , 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Градско фентъзи
- Мистично фентъзи
- Свръхестествено
- Съвременен роман (XX век)
- Хорър (литература на ужаса)
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 101гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Стивън Кинг. Дума Ки
ИК „Плеяда“, 2008
История
- —Добавяне
- —Добавяне на анотация (пратена от Yanko173)
- —Излишен интервал преди звезда
Статия
По-долу е показана статията за Дума Ки от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Дума Ки | |
| Duma Key | |
| Създаване | 2008 г. САЩ |
|---|---|
| Първо издание | 2007 г. САЩ |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | ужаси |
| Предходна | Романът на Лизи |
| Следваща | Под купола (Канибали) |
| ISBN | ISBN 978-954-409-282-5 |
бележки
| |
Дума Ки е роман на Стивън Кинг, написан през периода февруари 2006 г.-юни 2007 г. в град Бангър, щат Мейн.
Сюжет
Главния герой Едгар Фриймантъл е богат собственик на строителна компания, но живота му се променя само за миг, когато претърпява тежък инцидент на строителна площадка – огромен кран премазва пикапа му. Едгар оцелява като по чудо, но губи дясната си ръка и получава тежки мозъчни увреждания. След тежка терапия той се възстановява, но не напълно. Забравя думи, изпада в пристъпи на ярост и дори се опитва да убие жена си. Памела Фриймантъл, съпругата на Едгар, не издържа и го напуска. Изправен пред тотален колапс, тормозен от мисли за самоубийство и ужаса, че може да нарани любимите си хора, той е посъветван от своя психотерапевт – Кеймън, да се премести на ново място и да започне да събира разбития си живот парче по парче като се посвети на някое хоби. Едгар някога е рисувал и решава да се върне към тези отдавна минали времена в колежа. Наема къща на малкия и почти пуст остров край Флорида, наречен Дума Ки. И там Едгар преоткрива любовта си към рисуването и не само това. Той разбира, че има смущаващата дарба да рисува картините си истински. Скоро открива, че източника на дарбата му не се намира в него, а обитава острова много отдавна в търсене на способен човек, която да и вдъхне ужасяващ живот. Много скоро ситуацията започва да излиза от контрол и Едгар разбира, че причината за това се крие в тайната, която се крие на малкия остров повече от 80 години, свързана със зловещата способност на едно малко момиченце на име Елизабет. Едгар се запознава с другите не по-малко странни обитатели на Дума Ки – болната от Алцхаймер г-ца Ийстлейк и бившия адвокат и настоящ болногледач Уайърман. Всеки от тях крие тайна в миналото си и ще помогнат на Едгар да спаси живота и разсъдъка си.
А зловещата Персе никак не обича да ѝ се противопоставят...нейните сили се простират далеч отвъд малкия остров!
Цитати
- Едгар, кога се чувстваш щастлив?
- Когато рисувам. Навремето се правех на художник.
- Започни отново. Трябва ти преграда... преграда срещу нощта.
Едгар Фриймантъл и д-р Кеймън
Чуй, Едгар. Време е за трето действие...
Уайърман
- Сграбчи деня, Едгар...
- И остави деня да те сграбчи...
Уайърман и Едгар Фриймантъл
Втора глава
„Розовата грамада“
I
„Географското“ предложение на Кеймън се оказа удачно, ала що се отнася до наместването на чарковете в главата ми, изборът на Флорида май бе случаен. Да, пребивавах там, но всъщност не живеех в истинския смисъл на думата. Идеята на Кеймън проработи благодарение на Дума Ки и „Розовата грамада“. С течение на времето за мен тези две места започнаха да съставляват отделен свят.
На десети ноември напуснах Сейнт Пол — с надежда и без очаквания. Кати Грийн, кралицата на лечебната физкултура, дойде да ме изпрати. Тя ме целуна по устните, прегърна ме силно и прошепна:
— Дано всичките ти мечти се сбъднат, Еди.
— Благодаря ти, Кати — отвърнах, трогнат до сълзи, макар че от главата ми не излизаше сънят[1] с Рийба, куклата за контролиране на гнева, в който тя седеше в обляния от лунна светлина хол на къщата, където бях живял с Пам. Нямах никакво желание този сън да се сбъдне.
— И ми изпрати снимка от „Дисни Уърлд“. Искам да те видя с уши на Мики Маус.
— Непременно — обещах, ала не отидох нито в „Дисни Уърлд“, нито в „Си Уърлд“, „Буш Гардънс“ или на „Дейтона Спидуей“[2].
Напуснах Сейнт Пол в първа класа на „Лиър 55“ (голямата пенсия си има своите предимства). Температурата на въздуха бе паднала до пет градуса под нулата и на земята се стелеха първите снежинки, предвестници на дългата зима. В Сарасота обаче бе слънчево, а термометърът показваше двайсет и осем градуса. И още докато куцуках към терминала за чартърни полети, подпирайки се на вярната си червена патерица, сякаш дочух как дясното ми бедро повтаря: „Благодаря ти.“
Спомените за това време ме изпълват с неописуем коктейл от емоции — любов, копнеж, страх, ужас, съжаление и дълбока нежност — каквито могат да изпитат само хора, които са били в единия крак в гроба. Навярно така са се чувствали Адам и Ева. Как мислите, дали са погледнали към райската градина, когато са поели боси по пътеката, довела ги там, където сме сега — в нашия мрачен политизиран свят на куршуми, бомби и сателитна телевизия? Дали са погледнали зад ангела с огнения меч, пазещ райските порти? Според мен са искали да зърнат за последен път зеления свят, който са загубили, свят, където има сладка вода и мили животинки. И змия, разбира се.