Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Duma Key, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 100гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
meduza(2010)
Корекция
NomaD(2010)

Издание:

Стивън Кинг. Дума Ки

ИК „Плеяда“, 2008

История

  1. —Добавяне
  2. —Добавяне на анотация (пратена от Yanko173)
  3. —Излишен интервал преди звезда

Статия

По-долу е показана статията за Дума Ки от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Дума Ки
Duma Key
Създаване2008 г.
САЩ
Първо издание2007 г.
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанружаси
ПредходнаРоманът на Лизи
СледващаПод купола (Канибали)
ISBNISBN 978-954-409-282-5

бележки
  • В поредния си роман на ужаса Стивън Кинг не изневерява на стила си
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Дума Ки е роман на Стивън Кинг, написан през периода февруари 2006 г.-юни 2007 г. в град Бангър, щат Мейн.

Сюжет

Главния герой Едгар Фриймантъл е богат собственик на строителна компания, но живота му се променя само за миг, когато претърпява тежък инцидент на строителна площадка – огромен кран премазва пикапа му. Едгар оцелява като по чудо, но губи дясната си ръка и получава тежки мозъчни увреждания. След тежка терапия той се възстановява, но не напълно. Забравя думи, изпада в пристъпи на ярост и дори се опитва да убие жена си. Памела Фриймантъл, съпругата на Едгар, не издържа и го напуска. Изправен пред тотален колапс, тормозен от мисли за самоубийство и ужаса, че може да нарани любимите си хора, той е посъветван от своя психотерапевт – Кеймън, да се премести на ново място и да започне да събира разбития си живот парче по парче като се посвети на някое хоби. Едгар някога е рисувал и решава да се върне към тези отдавна минали времена в колежа. Наема къща на малкия и почти пуст остров край Флорида, наречен Дума Ки. И там Едгар преоткрива любовта си към рисуването и не само това. Той разбира, че има смущаващата дарба да рисува картините си истински. Скоро открива, че източника на дарбата му не се намира в него, а обитава острова много отдавна в търсене на способен човек, която да и вдъхне ужасяващ живот. Много скоро ситуацията започва да излиза от контрол и Едгар разбира, че причината за това се крие в тайната, която се крие на малкия остров повече от 80 години, свързана със зловещата способност на едно малко момиченце на име Елизабет. Едгар се запознава с другите не по-малко странни обитатели на Дума Ки – болната от Алцхаймер г-ца Ийстлейк и бившия адвокат и настоящ болногледач Уайърман. Всеки от тях крие тайна в миналото си и ще помогнат на Едгар да спаси живота и разсъдъка си.

А зловещата Персе никак не обича да ѝ се противопоставят...нейните сили се простират далеч отвъд малкия остров!

Цитати

- Едгар, кога се чувстваш щастлив?

- Когато рисувам. Навремето се правех на художник.

- Започни отново. Трябва ти преграда... преграда срещу нощта.

Едгар Фриймантъл и д-р Кеймън

Чуй, Едгар. Време е за трето действие...

Уайърман

- Сграбчи деня, Едгар...

- И остави деня да те сграбчи...

Уайърман и Едгар Фриймантъл

XI

Събудих се на разсъмване. Мислех, че ще мога отново да заспя, но не се получи. Потънах в сън едва след като глътнах таблетка окситоксин и проведох един телефонен разговор. Щом набрах номера на „Ското“ обаче, се включи телефонният секретар. Трябваше да предположа, че по това време в галерията няма да има никой — повечето хора на изкуството не са ранобудни.

Въпреки това не се отказах. Натиснах 11 (вътрешният номер на Дарио Нануци) и след звуковия сигнал казах:

— Дарио, безпокои ви Едгар. Размислих за картините от цикъла „Момиче и кораб“. Искам да ги обявя за продажба. Условието е само едно — да бъдат закупени от различни хора, ако е възможно. Благодаря ви.

Затворих и се върнах в постелята. Полежах петнайсетина минути, наблюдавайки лениво въртящия се вентилатор и слушайки шепота на раковините. Въпреки хапчето не се унасях в сън. И знаех защо.

Знаех точно защо.

Станах, натиснах бутона за повторно набиране, чух телефонния секретар и отново набрах вътрешния номер на Дарио. Записаният глас отново ме прикани да оставя съобщение след сигнала.

— Освен номер осем — казах. — номер осем си остана „НСП“.

И защо беше „НСП“?

Не защото картината беше гениална, макар и да бях убеден в това. И не защото всеки път, когато я погледнех, сякаш се заслушвах в история, разказвана от най-тъмната част на сърцето ми. Причината бе друга — струваше ми се, че нещо ме беше оставило да живея, за да нарисувам тази картина, и да я продам означаваше да се отрека от собствения си живот и да забравя всичките страдания, през които бях преминал.

Да, ето защо.

— Тази картина е моя, Дарио.

Отпуснах се в леглото и този път заспах.