Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Duma Key, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- , 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Градско фентъзи
- Мистично фентъзи
- Свръхестествено
- Съвременен роман (XX век)
- Хорър (литература на ужаса)
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 101гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Стивън Кинг. Дума Ки
ИК „Плеяда“, 2008
История
- —Добавяне
- —Добавяне на анотация (пратена от Yanko173)
- —Излишен интервал преди звезда
Статия
По-долу е показана статията за Дума Ки от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Дума Ки | |
| Duma Key | |
| Създаване | 2008 г. САЩ |
|---|---|
| Първо издание | 2007 г. САЩ |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | ужаси |
| Предходна | Романът на Лизи |
| Следваща | Под купола (Канибали) |
| ISBN | ISBN 978-954-409-282-5 |
бележки
| |
Дума Ки е роман на Стивън Кинг, написан през периода февруари 2006 г.-юни 2007 г. в град Бангър, щат Мейн.
Сюжет
Главния герой Едгар Фриймантъл е богат собственик на строителна компания, но живота му се променя само за миг, когато претърпява тежък инцидент на строителна площадка – огромен кран премазва пикапа му. Едгар оцелява като по чудо, но губи дясната си ръка и получава тежки мозъчни увреждания. След тежка терапия той се възстановява, но не напълно. Забравя думи, изпада в пристъпи на ярост и дори се опитва да убие жена си. Памела Фриймантъл, съпругата на Едгар, не издържа и го напуска. Изправен пред тотален колапс, тормозен от мисли за самоубийство и ужаса, че може да нарани любимите си хора, той е посъветван от своя психотерапевт – Кеймън, да се премести на ново място и да започне да събира разбития си живот парче по парче като се посвети на някое хоби. Едгар някога е рисувал и решава да се върне към тези отдавна минали времена в колежа. Наема къща на малкия и почти пуст остров край Флорида, наречен Дума Ки. И там Едгар преоткрива любовта си към рисуването и не само това. Той разбира, че има смущаващата дарба да рисува картините си истински. Скоро открива, че източника на дарбата му не се намира в него, а обитава острова много отдавна в търсене на способен човек, която да и вдъхне ужасяващ живот. Много скоро ситуацията започва да излиза от контрол и Едгар разбира, че причината за това се крие в тайната, която се крие на малкия остров повече от 80 години, свързана със зловещата способност на едно малко момиченце на име Елизабет. Едгар се запознава с другите не по-малко странни обитатели на Дума Ки – болната от Алцхаймер г-ца Ийстлейк и бившия адвокат и настоящ болногледач Уайърман. Всеки от тях крие тайна в миналото си и ще помогнат на Едгар да спаси живота и разсъдъка си.
А зловещата Персе никак не обича да ѝ се противопоставят...нейните сили се простират далеч отвъд малкия остров!
Цитати
- Едгар, кога се чувстваш щастлив?
- Когато рисувам. Навремето се правех на художник.
- Започни отново. Трябва ти преграда... преграда срещу нощта.
Едгар Фриймантъл и д-р Кеймън
Чуй, Едгар. Време е за трето действие...
Уайърман
- Сграбчи деня, Едгар...
- И остави деня да те сграбчи...
Уайърман и Едгар Фриймантъл
XXI
Поговорихме си още пет минути… по-точно Уайърман говореше. Всъщност дърдореше почти несвързано. Накрая сподели, че се страхува да заспи, понеже се бои да не се събуди посред нощ и да открие, че лявото му око отново е ослепяло. Успокоих го, че според мен няма защо да се тревожи, пожелах му лека нощ и затворих. Мен самият ме тревожеше друго — ще се събудя нощем и ще открия, че Теси и Лора (Ло-Ло, както я наричаше Елизабет) седят от двете страни на леглото ми.
И едната държи Рийба на скута си.
Извадих от хладилника още една бира и се качих в „Розовото мъниче“. Приближих се до статива с наведена глава, после рязко вдигнах очи, сякаш исках да изненадам портрета. Част от мен — рационалната част — очакваше да види отвратителна цапаница, безумно стълпотворение от разноцветни петна, с които бях осеял картината по време на бурята, когато ателието ми бе осветявано само от мълниите. Останалата част от съзнанието ми обаче очакваше друго. Тя знаеше, че бях рисувал под друга светлина (както циркаджиите, които мятат ножове със завързани очи, се направляват от други сетива). Тя знаеше, че „Уайърман гледа на запад“ ще се открои пред мен в целия си блясък, и се оказа напълно права.
В известен смисъл това бе най-добрата картина от нарисуваните на Дума, най-вече защото беше най-_рационалната_ — спомнете си, че почти до самия край бях работил над нея на дневна светлина. И бе нарисувана от човек със здрав разум. Призракът, обитаващ платното, се бе превърнал в симпатичен младеж, който излъчваше спокойствие и уязвимост. Младеж с прекрасни черни коси без никакви признаци на оредяване и загатната усмивка, стаена в ъгълчетата на устните му и в зелените му очи. Над гъстите му вежди се открояваше високо чело — отворен прозорец, откъдето този човек насочваше мислите си към Мексиканския залив. В изложения му на показ мозък нямаше никакъв куршум. Със същата лекота можех да премахна аневризма или злокачествен тумор. Цената, която платих на финалната права, се оказа висока, ала усилията ми не яха отишли напразно.
Бурята бе утихнала, в далечината се чуваха само откъслечни гръмотевици. Помислих си, че бих могъл да поспя, ако оставя да свети лампата на нощното шкафче. Рийба нямаше да каже на никого. Можех да поспя, като я пъхна под мишницата на отрязаната си ръка. Бях го правил и преди. Зрението на Уайърман се бе възстановило напълно, но не това беше най-важното. Не, в настоящия момент най-важното бе друго — най-накрая бях създал нещо велико.
И заслугата беше само моя.
Предполагах, че тази мисъл ще ми помогне да заспя.