Рикард де ла Каса
Отново у дома

05.10.2853

 

Днес пристигна дядо Телвас от Субитай и този път дори не му разрешиха да се изложи на пълна гравитация и на нашата атмосфера, която е много по-плътна и опасна от тази във вътрешността на Проекта.

През началните периоди на последната промяна се чувстваме много по-изтощени от обикновено и когато правим упражнения, се задъхваме. Сега осъзнавам какъв ад ще бъде животът там долу.

Някои от нас отново заспориха за инициативата на дедите ни да се завърнем на дъното на кладенеца. Дядо Хосеба Телвас ни разказа подробности за новата станция, която строят в Линви. Тя несъмнено ще бъде най-голямата в Системата и ще привлече много хора. Въпреки че вече е готова, доста ще се забавят, докато я изстрелят. Все още не са построени петте защитни кръстосвача, с два повече от обикновено.

Той ме погледна странно, когато съобщи на всички заобикалящи го, че смятат да я поставят между Четвъртия и Шестия свят. Първият ми съпруг, любопитният Хоел, го попита защо точно в тази зона, след като цялата Система знае, че търговията отвъд Шестия е най-интензивна. Дядо се разсмя, понеже очакваше въпроса. Започна да отговаря нещо, свързано с енергията, но съм го пропуснала. Внезапно ми прилоша. Не успявам да се приспособя към последните промени, въведени в сектора, който заема Проектът. Олвия, докторът на семейството, ме увери, че не се дължи на вътрешен хормонален проблем, а на привикване на тялото ми към необичайната среда.

Брат ми Синхер не беше в добро настроение, за да слуша приказките на дядо. Той също бе получил световъртеж и бе загубил нишката на дядовите въздишки, сумтения и ръкомахания, с които напоследък старецът имаше навика да украсява беседите си. Дядо беше изнервен. Знаеше, че мигът на окончателното сбогуване приближава. Според някои от нас той чувстваше угризения, че е обърнал гръб на истинското си семейство, но горкият не можеше да се върне назад.

В Събранието на Монолита сякаш не обръщат внимание на действията ни тук, но подозирам, че са много по-заинтересовани отколкото дават вид. Нещо повече, според мен биха искали да ни задминат и в тази област, ала не могат. Вече не! Ние ще бъдем първите, и то много скоро.

При това новината-бомба, която донесе Телвас, бе, че Хадес V притежава собствена програма за повторно навлизане. Не зная как се е осведомил за това, тъй като Мрежата нищо не е предала по радиото, а подозирам, че новината се движи във външния свят.

Винаги съм питала откъде взема толкова солари, за да плаща бързите полети между Субитай, Левиатан и Селена. Според него сделките му са много успешни и може да си позволи лукс. Открай време завършва с обичайните думи, произнесени с пропит от съжаление тон: „Скоро няма да мога да ви посещавам там, където отивате.“

Неуморно повтаря, че харесва внуците си повече от предишните поколения, а гърдите ми силно го привличат. Винаги ги наблюдава с израз на удоволствие, защото има много по-малък гръден кош. В действителност никога не осъзнавам разликите, докато не се изправя срещу някой нормален соларианец. Осъществените за три поколения промени, подпомогнати от генетиката, ни бяха отдалечили значително от стандартите на Системата. Чувствам се различна от другарите ми във вътрешността. Дори се различавам съществено от Лидия — моята баба. Техните дълги източени тела не са пригодени да издържат на гравитацията, затова живеят в специално пригодена за тях част на комплекса. Но всъщност ние сме особените. Мисля, че разцеплението в семейството ще ни засегне много повече от истинската раздяла с другите ни приятели.

За пръв път нашият пирамидален брак ще се разтрогне след три вековно съществуване. Винаги, когато се сещам за това, се поболявам. Не сме готови за факта, че няма да ни придружат в пътуването. Поне аз не съм. В действителност това се превръща в сериозен проблем за социолозите, които се грижат за нас.

Когато Телвас ни посещава, Хоел става доста нервен и започва да спори за Контрола на Проекта. Много са подозрителни. Не вярват, че той просто е дошъл, за да наблюдава подготовката. За останалите това сякаш е облекчение. Всеки ден сме все по-изолирани, а последните месеци бяха много напрегнати. Откакто братът на Лидия изостави Проекта, изминаха двадесет и пет години и нещата се измениха прекалено много. Внезапно всичко това стана страшно важно за много хора. Новинарските репортажи на Мрежата не спират да говорят за нас и Новият Ватикан е отправил тежки критики срещу Проекта, този път в нахална форма, без да използва заобикалки.

Република Селена не е голяма, но притежава евтини суровини и е отдалечена от всички места, точно в най-нежелания ъгъл на Системата — кладенеца на Третия. Така че би било лесно да ни нападнат, нямаме могъщи приятели.

Хосеба искаше да докосне ръцете ми, да погали корема ми и да поговори на Хоана. За три поколения мнозина напуснаха. Някои — не много — заради богатство. Други се родиха в Проекта, с времето схванаха какво се очаква от тях и не харесаха бъдещето си. Но само той се беше връщал, и то много пъти.

Баба ми често говори за началните времена, когато е била шестнадесетгодишна и семейството й е било подбрано. Те са се чувствали доста по-зле, защото е трябвало да деформират много по-силно телата си, за да постигнат възраждането на онова, което природата била атрофирала или разширила с течението на вековете. Никога не ми обясни защо са ги избрали заедно с Линаресови — семейство с успоредно родословие, за да бъдат първите в спускането си надолу.

Мисля, че когато слезем долу, освен простия факт, свързан с наличието на представители на два от най-често срещаните типове семейства на Селена — пирамидално и успоредно, съществува и още нещо.

Телвас настойчиво моли за вниманието ми. Придава ми по-голямо значение, отколкото заслужавам, защото нося Хоана в утробата си. Разказа ми, че в Субитай са постигнали пряка връзка с чувстващите кристали то Калисто. Открили това, докато преживявали една от поредните атаки с неизвестен произход. Някакъв летец, свързан с отбранителната система на Субитай, чрез логически имплантант развил некаталогизирана мутация и успял да установи връзка по комуникационен канал, който обикновено използват кристалите.

Смятат, че след няколко години ще могат да общуват с прозрачните и да открият най-после дали те притежават някакъв вид интелигентност, съвместима с нашата. От десетилетия се говори за това, но никога не постигат нищо. Смее се, когато ми разказва за проблемите, които ще имат в Новия Ватикан във връзка с покръстването на кристалите.

Въображението ми е много далеч от този проблем. Малко ме интересува дали сред тях ще успеят да се вмъкнат свещеници. Неговите шумни изблици на смях успяха да разведрят атмосферата.

Заминава си. Ще остане още няколко седмици с нас, но е изморен, изложен на причиняващото световъртеж свръхтегло, което налага нашата гравитация. Утре ще се върне с още клюки от Субитай. Не зная защо е избрал да живее на това място. Прекалено опасно е. В действителност, вниквайки в икономиката му, не разбираш как успяват да поддържат в ход станцията си заедно с трите й защитни кръстосвача. Ние поне сме защитени от преки нападения чрез десетките метри скали. Утре ще го попитам.

 

 

24.10.2853

 

Откакто Телвас си отиде, изминаха няколко дни. Липсва ни, но същевременно отсъствието му е почивка. Обеща да ни посети преди отпътуването. Не зная дали ще е за добро или за лошо, ала се страхувам. Най-после успях да разбера защо бащата на Хоана става нервен след посещенията му. Струваше ми много да го изтръгна от него и все още не съм сигурна, че става дума за това. Свързано е с доминиращите позиции на обществото на Селена. Тук, обратно на останалата част от Системата, жената притежава всички привилегии и управлява всички коридори на властта. Ние имаме мнозинство и контрола, но не мислим за това, нито му придаваме такова значение, каквото той му придава. Да забележи, че мъж от неговото семейство е постигнал висок статут във външния свят, винаги засяга чувствата му.

Обича ме, сигурна съм. Обича и Проекта, но, от друга страна, се чувства дискриминиран. Трябва да призная, че обитателите на Селена не са се приспособили към промените, осъществени след Голямата Лудост, когато всички мъже от нашия род са били на изчезване и жените трябвало да поемат на свой гръб цялата отговорност.

Останалите матриархални общества се развивали, докато достигнат до съвременното положение на известно равенство, с леки отклонения и за двете страни. Ето защо обществото на Селена се смята за регресиращо и старомодно, неспособно да напредва и да се приспособява към новите течения. Не мога да направя нищо. Аз съм само марионетка в ръцете на моите шефки, а те — в ръцете на управляващите. Контролират Проекта и дори изглежда, че имат повече власт от Хунтата на правителството на Селена.

Катапултите са почти готови. Казаха ми, че Хоана няма да усети нищо необичайно. Гравитацията ще бъде малко по-голяма от тази, с която сме свикнали, но ще се отрази добре на мускулите ни. Сега, сравнявайки нашите тела с тези на останалите, се чувствам грозна, тежка и странна. Превърнали сме се в по-ниски и набити същества с големи мускули. Сбогом, стилизирани тела!

От Меноркапол пристигна братовчедка ви Сара, за да остане през целия светъл период и да скита из комплекса. Притежава специален пропуск, защото спада към второто поколение. Когато беше на тринадесет години, я изхвърлиха — постъпиха много жестоко с нея. Имаше проблеми с дегенеративното вкостяване, което беше бавно, неспасяемо и не съответстваше на обработката.

Накрая ме помоли да позволя на Хоел да спи с нея. Първият съпруг ме изгледа злобно на излизане от общия салон, а аз прекрасно разбирах причината за този поглед. Зная, че му се налага да бъде много предпазлив. Тя има огнен характер и Хоел трябва да се пази от резки ходове. Не можех да забравя колко различна изглеждаше от нашето сегашно телосложение. По-късно дойде и ми разказа всичко. Въпреки че не успял да й се отдаде напълно, този шопар й се наслаждавал. Ревнувам. Не вярвам, че Сара ще се върне, а ако го направи, няма да й оставя Хоел дори да ми наредят моите пирамидални шефове. Мисля, че си замина много доволна. Представям си колко бързо ще се превърне в храна за клюки, тъй като тук е прекалено тясно, за да се пазят тайни.

 

 

12.12.2853

 

Докато още спях, из целия комплекс зазвъня алармата. Първото усещане беше ужасно, защото помислих, че ни нападат. За щастие холовизионният апарат показваше само пукнатина в полигравитационните клетки. За няколко мига усетих силно виене на свят, но за късмет не беше нещо продължително и бързо се оправих.

Започнахме да абсорбираме естествената слънчева радиация. Тъй като вече бяхме доста по-различни, а сега още по-странни, се чувствам особено при вида на белезникавите, почти млечни тела, които контрастират с нашите много по-тъмни. И все пак харесвам цвета на кожата си, макар да изглежда сякаш сме мръсни. Това отново ме накара да се замисля за семейството, за Еррео Гонсалес. Преди смятах, че скъсването със семейството ще бъде трудно. Сега го приемам по-философски. Сякаш връзките между двете формиращи го групи отслабват — между тези, които ще се спуснат на Третия, и онези, които ще останат, отново приспособявайки се към обичайните условия. Посъветвах се с някои от най-младите членове на семейство Линарес — и при тях става същото. Генетичните промени, храната, а сега и радиацията предизвикват прекалено важни изменения.

От доста време отец Марк не ми позволява да спя с него. Символично е обещал на Майка Лидия, че ще ме остави да го направя за сбогуване.

Някои прекараха пристъпи и кожни алергии — но нищо значително. Имаше и няколко бягства. За мой късмет Хоел продължава да бъде с мен, но не зная какво бих направила, ако и той си отиде.

Пристигат лоши новини. Неидентифицирани кораби са нападнали катапултите с термоескаваторни бомби. Едната е неизползваема, а другата още върши работа, но ще трябва да се поправи.

Оставили са корабите на голямо разстояние и са пристигнали с космически скутери. Не са били засечени, докато не се нахвърлиха върху нас. Всичките ни оръдия бяха насочени към външното пространство. Загинаха двадесет и осем души, седем бяха ранени.

Причината за тази голяма смъртност беше фактът, че избитите са работели навън. Саморемонтиращите се костюми не са били в състояние да запушат получените пробойни от ударите на ултразвукова картечница. Това бе най-лошото нападение от 2647 година, но никой жизненоважен за Проекта човек не бе засегнат.

Говори се за ускоряване на излизането и технически сме готови да се спуснем. Кубовете на къщичките, фермите и животните също са подготвени. Докараха тежък кръстосвач и имаме протеста на градовете Хершел, Хайс, Делиш и Диофантус, които остават незащитени. Докато траеше алармата, доста хора бяха напуснали своите ръководители.

Започнахме да свикваме с пейзажите на Третия. Цената трябва да е била огромна, но постоянно ни предават холографски изображения на местата, където ще живеем, а комплексът почти е изчезнал, заместен от странни гледки, и човек трябва да се движи внимателно. Смятах, че ще ми бъде по-трудно да свикна с откритите пространства, макар да са само фикции. Сега, когато мислено свързвам изображенията с външната част на Проекта, усещам странна потиснатост. Това са запечатани, тесни и малки помещения. Не зная как съм могла да живея вечно затворена. Вече имам желание да се спусна долу.

 

 

07.02.2854

 

Новият Ватикан изпрати официална делегация. Не могат да ни придружат, но искат един от нас да се покръсти, за да изпълнява ролята на духовен отец. Смяхме се — насаме, разбира се. Някой подшушна, че се нуждаем от духовна майка. Селена и Новият Ватикан се намират прекалено далеч един от друг, не само по отношение на духовните въпроси, а и по отношение на политическата ни матриархална система. Те са нашата противоположност. Бяха много разтревожени. Дълбоко в себе си не желаеха да слезем и отново да опетним проклетата земя на Третия. Говореха за не знам какъв първороден грях, сякаш това щеше да ни уплаши. Накрая заплашиха, че ще окажат натиск върху Лигата и ще бойкотират доставките ни. Дори намекнаха, че колонията би могла да изчезне при беззащитното положение, в което ще се озовем. Това се оказа прекалено дори и за нашите управници. Любезно ги поканихме да напуснат Селена, но не преди да ги накараме да разберат, че ще ги държим отговорни за това, което би ни се случило за в бъдеще. От наша страна беше блъф и те го знаеха, обаче останах очарована.

От години нашата защита вече е готова. Ние разполагаме с три въоръжени геостационарни спътника, образуващи равнобедрен триъгълник по вертикала, и няколко отбранителни кръстосвача с изтребители над тях. Скъпо е, но след по-малко от година се надявахме да имаме собствени скривалища, след което да станем несломими. За да разнообразим гените, през първите години сме планирали сливането на двете семейства в едно. Със себе си носим резервен генетичен материал, произхождащ от бащите ни, които, въпреки че остават тук, са полуподготвени да издържат на онези адски условия.

Отдавна обмисляме какво да бъде новото ни семейство и от какви правила да се ръководим, но не стигнахме до никакво споразумение. Решихме, че когато възникнат проблемите, нашите началници и тяхното управително тяло ще ги решат.

 

 

01.03.2854

 

Първото усещане беше ужасен страх за Хоана, а после дойде убийственият гняв. Бях сама. Светлините периодично угасваха, а холографските уреди отидоха по дяволите. Последователно се усещах смазана и олекотена. Вкопчих се в първото, до което се добрах, не си спомням точно в какво. Когато аварийното осветление отново се включи, не знаех къде се намирам. Проклетите холографски изображения така добре бяха замаскирали нашата действителност, че макар цял живот да живеех в комплекса, вече не познавах плановете на жилищната му част. Озовах се в някакво ужасяващо малко помещение, изпълнено с абсурдно преплетени кабели, чието предназначение не ми беше известно. От десетилетия не ги използвахме и си мислех, че преди холограмите никога не съм влизала тук.

Дочувах викове и ругатни. Острият глас на Папа Луиджи се смесваше с крясъците на Хектор или Алва, така и не успях да разбера кой от двамата. Бих искала да помогна с нещо, но не знаех как да се измъкна оттук. После пристигнаха новините — бяхме подложени на нова агресия. Проклетите саботьори достигнали до района, зает от комплекса на Проекта, и успели да разрушат шахтите на полигравитационните клетки.

Не проумявам защо не са хвърлили нито един генотропен агент, тъй като щеше да бъде много по-лесно и ликвидирането ни би било много по-сигурно.

Имаше жертви и сред тях бяха членовете на двете пирамидални структури: Парис и Хектор от централните структури и трима от ръководството — Едихия, Лина и Майка Алва.

Службата за сигурност откри, че по време на предишното нападение са оставили един командос-камикадзе, който беше ликвидиран. Любопитното е, че не са успели да издържат на трусовете, които предизвикаха в шахтите, нито на атмосферата, която според външните стандарти представлява сгъстена и тежка смес, но на мен вече ми се струва напълно естествена.

Упражненията и тренировките през всеки дневен период са успели да ни направят много по-бързи от тях. Това стана причина да открием, че наистина сме се оказали изолирани.

Малцината от службата за сигурност, които се осмелиха да влязат, припаднаха само при пренасянето на кабелите за свръзка. Както винаги, не успяхме да открием нищо за произхода на нападателите. Всички носеха имплантирани биоунищожители и когато разбираха, че са загубени, се превръщаха в кървава неразпознаваема маса.

Някои от тях се бяха вмъкнали в самия Проект. Започна да ми втръсва от толкова интриги и не зная с какво сме заслужили подобно внимание. По непристоен начин Мрежата оправда нападението като желание да не се произведе отново Голямата лудост, сякаш сега се намирахме в по-добро положение. Хунтата на Селена превъзнасяше загубите и официално отсрочи отпътуването с пет години. В действителност въпреки загиналите датата на спускането бе изтеглена напред. Ще отпътуваме през май.

Докато поправяхме вътрешните системи, се забавлявах, наблюдавайки мястото, където се бях родила и живяла четиринадесет години. След толкова време, прекарано след холографските изображения, свикнах с откритите пространства и мисля, че ще ми бъде трудно да се върна към стария начин на живот. Искам да се спусна и окончателно да забравя всичко това.

 

 

25.04.2854

 

Ставам все по-непохватна. Коремът не ми позволява да помагам. Наложи се да помоля една началничка за нови дрехи. Това е първото ми дете и всички ме наблюдават с гордост, съчувствие и нещо като завист. От Контрола отново ме увериха, че когато слезем, няма да има трудности с бебето.

Приготовленията не ни позволяват истински да си поемем дъх. Докарали са естествен въздух от Третия, а не приготвяната тук смес, и това се превърна в цяло откритие. Въздухът притежава нещо повече от мирис, той има истински вкус! Консултирах се с базата данни, но не открих нищо за вкуса на въздуха отпреди Голямата Лудост. Хоел, който отговаря за морската биология на Третия, смята, че древните не са придавали значение на това. Изминали са само седемстотин и няколко години и колкото и резки да са промените, не може да са засегнали до такава степен планетата.

Тъгата, която чувствах, оставяйки част от голямото си пирамидално семейство, се превръща в облекчение. Ускориха последните промени и вече много се различаваме от сегашните обитатели на световете в Системата. Хоел постоянно се перчи с външния си вид. Изглежда му харесва да се чувства силен, нисък и тъмнокож. Наддал е на тегло и има много мускули, доста е различен от мъжете от първо и второ поколение, даже не осъзнава колко комично е държането му. Понякога ме отвращава.

Дядо Телвас отново пристигна, за да присъства на едно симулирано погребение. Много от нас са официално мъртви благодарение на последното нападение.

Хунтата на Селена пусна информацията, че след всичко случило се смята да изостави Проекта, понеже първите две семейства, които трябваше да се спуснат, били унищожени. А следващите две в списъка, които трябваше да бъдат готови след десет години, не са претърпели загуби, обаче са истински изплашени.

Дядо Хосеба ни е записал съобщение, но според думите им докато не се озовем долу, няма да ни го дадат, за да не ни навредят.

Върховната майка му е предала добрите си пожелания и го е помолила в името на добруването на останалите оцелели да се въздържа от по-нататъшни посещения. Мнозина от нас го обвиняват за смъртта на нашите съпруги и съпрузи и напоследък атмосферата не е особено добра.

Холографските изображения отново се възстановиха, животът без тях беше ужасен. Сега с много по-голямо внимание се вглеждам в пейзажите, докато по-рано не им обръщах внимание — за мен те представляваха само стенни картини.

Една социоложка ми обясни, че са истинска околност на нашето жилище на Третия — заснемат се с камери и пряко се предават на Селена. Смятам, че ме бърка с някого или е завеяна. Аз вече знаех това, но тя не ми даде възможност да й го кажа — беше прекалено заета да ме подготви за пътуването. За да обозначим тези толкова различаващи се наши места, се налагаше да научим куп нови думи. Ние нямаме бури, нито климатични станции, нито морета и мислите за тях ме смущават. Огромното море, което полуделите древни са наричали Средиземно, ще се намира под нозете ни. Нощем оставям неговия странен звук да долита до мен.

Нямаме си и птици, а съществуват толкова различни видове, че не мога да запомня всичките им имена. Фактът, че съм специалист по генетика, с нищо не ми помага да бъда един от избраните, макар да не съм се молила да замина. За разлика от мен, Хоел се е въодушевил. За него и за още няколко негови братовчеди са подготвили нова специалност — морски биолог. Той глада като оглупял холографския образ на бушуващото море и после казва, че се чувствал разгневен.

 

 

05.05.2854

 

Най-сетне очакваното време дойде. Дядо Марк спа с мен — символично, разбира се. Хоана скоро ще се роди, усещам как постоянно се намества в мен и трябва да се движа много внимателно. Той също беше много предпазлив. Взе ме в прегръдките си, а аз затоплих леглото и тялото му.

Докато бяхме сами, той ми разказа за началните времена на семейството, за женитбите на първите върховни и централни пирамиди, за появата на първите върхове.

Историята е стара и всеизвестна. В началото ми беше скучна, но после се превърна в нещо вълнуващо. Да я чуеш от неговите уста, почти като някаква тайна, й придаваше особена стойност. Тристагодишната семейна история отне няколко часа и си струваше усилията. Зная, че някой ден ще трябва да предам тези знания на децата си, когато аз се превърна във връх. Накрая ме дари с истинска целувка, после се успокои и малко след това дишането му стана равномерно. Обичам го, но когато се разделим, ще почувствам облекчение.

Преди да отпътуваме, Майка Лидия ме извика при себе си. Зная как очакваше този миг, на нея страшно би й харесало да бъда една от избраните. Прегърна ме, а меките й нежни ръце погалиха корема ми, издут от бебето. Погледът й блестеше с изключителна сила. Сетне тя взе ръцете ми и приближена плътно до мен, почти докосвайки устните ми, каза:

— Дъще, когато се озовеш там долу, помни, че съществото, което носиш в себе си, ще бъде първата жена, родена на Третия от дълго време насам. Но има нещо много по-важно: Ти ще бъдеш първата майка! Досега пътят на семейството беше дълъг и труден. Много от нас не успяха да го изминат, а други като мен — ще могат да наблюдават продължението му само от разстояние. Не ни предавай!

Тя замълча. Целуна ме и целувката й беше като въздишка. Очите й се затвориха, ръцете й се изплъзнаха от моите. След това мълчаливо ме остави да си отида.

От всички градове на Селена ни предадоха множество подаръци — за сбогуване и в знак на връзка с останалите семейства от нашата Република. Много от тях съдържаха окуражителни бележки. Беше красиво и това повдигна малко отпадналия ни дух след последното нападение. Запазих си скулптурна фигурка от Клавиус, изобразяваща центъра на Проекта. Авторът не бе пожелал да сложи името си, само беше оставил анонимно съобщение с едри резки, с което ни пожелаваше късмет. Мисля, че той ще ни бъде необходим.

Преди това пристигна някакъв духовен водач и разговаря с някои от нас. Не ми хареса особено, въпреки че беше много умерен в коментарите си.

 

 

06.05.2854

 

Спуснахме се. Преместването до катапултата беше забавно. Установих какво представлява нормалната гравитация за останалите граждани. Сега съзнавам колко тежко трябва да е било на дядовците ни да започнат Проекта. Най-лошият момент беше сбогуването, защото всички знаехме, че е завинаги. Разликите между двете групи бяха станали прекалено големи, за да не засягат чувствата ни, но дори при тези обстоятелства всички бяхме прекалено развълнувани.

През последните периоди спорехме кой не притежава фамилно име и се наложи да получим външна помощ от няколко психолози. Излезе, че след всичкото ни учене сме станали неспособни да виждаме по-далеч от собствените си носове. Почувствахме се много глупави не толкова от значението, а поради същността на самия проблем. Тези, които остават тук, няма да могат да увековечат фамилното си име. Контролът на Проекта ще остане в ръцете на родените в семейството, така че линията на Селена подлежи на унищожение, а ние ще продължим да бъдем отделно семейство.

Някои поплакаха, но не и аз. Не успях да изстискам никаква влага, въпреки че се опитах. Нещо ми пречеше и бих искала да знам какво беше.

Излитането се оказа много по-леко, отколкото очаквах. В сравнение с пейзажите на Третия, от външното пространство Селена представляваше тъжна гледка. Няколко кръстосвача ни придружаваха за всеки случай. Това е най-опасният момент и както казваше Лидия, всички яйца са в една и съща кошница. Ако искат да ни навредят, сега е подходящото време. Някой нервно се изсмя, но не успях да го позная. Спускането е извънредно бавно. Елена ми инжектира нещо успокоително. Прекалено съм напрегната.

 

 

07.05.2854

 

Пристигнахме на Третия. Почти след осемстотин години от Голямата Лудост земната повърхност отново бе докосната от човешки същества. Отгоре успяхме да различим доста развалини, предимно на стари разрушени градове, а преди да кацнем, изчислихме, че под нас се е намирала огромна метрополия. Сега цялата е скрита под гъста растителна покривка, оформяща странни фигури с причудливи кули, подаващи се от зелената й униформа. Когато се установим, ще бъде интересно място за посещение.

Въпреки че от месеци се опитвахме да се приспособим, промяната беше жестока. Нищо не ни бе подготвило за това и най-лошото е новото чувство, което ни притиска. Специалистите го наричат агарофобия и ни бяха предупредили за него. Но дори при това положение усилията им бяха почти безполезни. Винаги сме живели в затворени пространства, а холограмите не ни даваха достатъчна представа. Всички сме се скупчили в кубовете на жилищата и почти не се осмелявахме да излизаме. Натъпкани сме с успокоителни, а отгоре ни засипват с нетърпение да го направим колкото се може по-скоро. Нашите приятели по приключение, семейство Линарес, не са по-добре от нас, повечето от тях се чувстват дори по-зле.

Изглежда главоболието и световъртежът ни нападат неизбирателно. Първоначално мислехме, че се дължат на генотропни вещества, посети от нетърпеливите ни врагове, които не желаят да се спуснем на Третия, но анализите отхвърлиха всички тези предположения. Самият Хоел реагира зле при вида на заплашителното море, което ближеше земята с яростно постоянство — прекалено много се движеше и не беше кротко, както нашите малки вътрешни езера. Тук всичко оставяше усещането, че си има свой собствен живот. Дори въздухът притежаваше не само мирис, но почти имаше тъкан. Галеше ни ту нежно, ту с необичайна сила.

Температурата приятно ни изненада — студено, топло… Контрасти. Някои хванаха кашлица — болест, която трябваше да изучаваме в базата данни на Проекта. Открихме, че ни липсват семейството и сигурността на дома ни в Селена. Мислех да се върна, да изоставя всичко. Не ми хрумна да обмисля въпроса, дали след като сме тук, бихме могли да изоставим Проекта. Попитах Елена за това и тя силно ококори очи, сякаш бях полудяла.

Отдадох се на съзерцание. Пейзажът беше точно такъв, какъвто го представяше холографският апарат. Петте куба, които се спуснаха от Селена, почиват на разположена върху хълм плоскост. От нея се разкрива главозамайващ изглед към морето, чиито цвят е много по-тъмен, отколкото показваха стенните екрани на комплекса — там, на Селена. Това ме плаши.

Отзад ни обкръжава гъста борова гора с високи заострени корони. Навсякъде се носи силен мирис на смола. Местността е доста приятна, защото създава усещането за малко и защитено място, но не достатъчно, за да успокои духовете ни. Само метлогите с металните си души могат да работят на открито и вече са свързали кубовете, оформяйки по такъв начин същата структура, която притежаваше Проектът на Селена. Това поне ще ни позволи да работим във вътрешността им без особени проблеми. Преживяхме две лъжливи тревоги. Едната бе причинена от повреда в детекторните системи и след няколко минути алармата спря. Другата тревога стана тук, на място. Худит се загуби сред дърветата на близката горичка и прекара цяла нощ на открито. Търсиха я всички логоси. На сутринта се появи наблизо, жива и здрава. Но не помнеше нищо и това беше много странно.

Биолозите не ни уведомиха за вредни животни, а всички ние присъствахме на семинарите за възможните опасности на девствена планета като тази. Това поне ни послужи да излезем за пръв път извън жилището — беше през нощта.

Хоана дава знак, че желае да участва по-отблизо в събитията в семейството. Внезапно всички отново си дадоха сметка за съществуването на моето бебе. Бяхме прекалено разтревожени в опитите си да се приспособим към Третия, но преди да стане, от нас се изисква особено внимание.

Дъщерята на Елена, Дулсе, ни зарадва по време на вечерята. Пристигна отвън тичайки, за да ни съобщи, че поливат гората. Спогледахме се невярващи и прихнахме да се смеем. Струва си да свикнеш с това ново обкръжение и неговите особености. Дулсе все още не е схванала новото понятие дъжд, който също е едно от непознатите неща на Селена.

 

 

24.07.2854

 

Измина месец от раждането на Хоана. То протече гладко и според очакванията. В клиниката на Проекта за мене се грижеха три метлога и беше много вълнуващо. Хоел пожела да присъства и изглежда никой нямаше намерение да му попречи. Поне ми създаде илюзията, че е близо до мен именно в този момент. Точно след седмица ще отпразнуваме голямото празненство на Хоана, първата третянка след осем века. Случи се тъкмо в началото на нощния период, който тук, на Третия, се нарича залез — нещо, на което никога не сме се наслаждавали на Селена. Атмосферата си играе със слънчевите лъчи и създава от облаците прекрасни цветни воали и букли. По време на вечерята в чест на дъщеря ми сервираха само храни, произведени на Селена. Все още никой не се осмелява да опита някои от плодовете с прекрасен вид, които открихме близо до комплекса.

Тежко е. Трудно ми е да говоря по този начин за стария си дом. Този, който никога вече няма да бъде такъв. Сега нощем виждаме как Селена се плъзга по небето и сякаш се опитва да ни защити. Още след раждането си осъзнах, че тя беше само временен дом, но въпреки това не успявам да свикна. Смятах, че връзките ми със семейството са отслабнали и крехки. Сега виждам колко съм се заблуждавала и разбирам колко далеч съм от действителността. Моята собствена действителност струва много повече, отколкото си мислех.

Върнах се към обичайните си задължения. Това поне ме отвлича от тревогите, въпреки че Хоана също изисква много време. Изучавам промените в нашите растения при адаптирането им към планетата. Открих няколко зеленчука, които изглеждаха същите като онези у дома. Изглежда Голямата Лудост не ги е засегнала особено.

Трескаво работим в постоянното си убежище — комплекса, за да изучим разликите, предизвикани от радиацията. При всеки отделен случай аз и приятелите ми започваме да подозираме, че разрушенията на Голямата Лудост са били силно преувеличени от историята.

От Контрола ни уведомиха, че сме преживели истинско нападение, което е било твърде сериозно, въпреки че не сме разбрали за него. За щастие дори не са успели да се приближат до първите слоеве на атмосферата. Унищожили сме ги много преди това. Съобщиха ни, че корабите били претъпкани с разнообразни генотропи. Ако ги бяха изхвърлили върху нас, щяха да разкъсат не само нашите генетични вериги, но и тези на всичко, което ни заобикаля. Оръжието наистина е ужасно и всеки миг Слънчевата система може да експлодира. Преди със смъртоносната радиация на освободения атом можехме да унищожим само една планета и се ограничихме да го извършим на тази.

Сега сме в състояние да разтопим всичко, на което се крепим, а в космическото пространство не се намира нищо, способно да поддържа живота ни. Отвъд Десетия съществуват само пустота и мрак. Не разбирам злобата, загнездила се в сърцата им, нито лекотата, с която вземат решения, засягащи всички човешки същества.

Сега съм завладяна от смъртен страх за Хоана. Бих искала да избягам оттук, но не зная къде да отида. Не съществува място, където да се скрия. Вече няма нито едно светилище, което би могло да ни защити от лудостта на собствения ни вид. Това е девствена планета. От цивилизацията живяла тук преди векове, почти не са останали следи и би трябвало да сме научили нещо. Мисълта, че от смъртта ни разделят само няколко корабчета, които дори не мога да различа на небето, е ужасна.

Благодарение на лекарствата задоволително преодоляваме агарофобията. С изключение на Ам’ер от Линаресови, който все още глупаво се инати да излезе. Сега това ни изглежда смешно и всички се чудим как сме могли да живеем толкова дълго затворени в пещерите на Селена, които макар и огромни в сравнение с околната действителност, вече ни се струват малки и затворени.

Тук всичко ме очарова — най-вече откритото пространство и свободният въздух. Повечето от нас изоставиха сигурността на комплекса от кубове и заживяха в къщите, построени от метлогите. Аз споделям една от тях с Хоел — намира се на място, откъдето се вижда морето. През последния нощен период той ме помоли да слезем и да спим на плажа, но му напомних, че още няколко седмици няма да бъда в състояние да спя с него.

Няколко гласове се противопоставиха срещу разпръскването на семейството — смятаха, че трябва да продължим да живеем под един покрив. Оплакванията им не срещнаха голям отклик. Тук всички сме млади и нямаме много развлечения. Когато навлизаме в боровата гора единствено ни притесняват виденията, които започнаха да се явяват на някои от нас. Това никога не се случва близо до морето или в жилищата на Проекта. Нито един от изпратените метлоги не е имал халюцинации. Биосите, които ни придружават, нито в околността, нито в хората засичат нещо. Хунтата ни задължи да поставим няколко метлога на постоянни постове из цялата гора — както за да издирват аномалиите, така и за сигурност. Не е нещо сериозно, но е обезпокоително, защото не откриваме никаква причина.

Най-после! Завършихме първия кораб, който ще пори повърхността на морето. Трябваше да потърся древната дума за това съоръжение, защото в нито едно кътче на Системата няма морета, по които да се плава. „Кораб“ — звучи добре. Някой спомена, че бихме могли да ходим на риболов — друга нова дума. Има множество думи, които са умрели заедно с Голямата Лудост и за щастие започваме да ги изравяме.

 

 

10.08.2854

 

Днес, когато се разхождах с Хоана из гората, към нас се приближи някакъв мъж. Обхвана ме убийствена паника, не бях готова да видя непознат срещу себе си. Исках да се затичам, но просто не можех. Желаех да извикам, ала устата ми отказваше да издаде звук. Стоях глупаво вцепенена — Никога не съм вярвала, че подобно нещо може да ми се случи.

— Прекалено силно притискаш Хоана. Моля те, успокой се — прозвучаха изключително ясно думите му в мен.

Останах втрещена, защото не забелязах да движи устните си. Задишах дълбоко, опитвайки се да го успокоя, и го послушах. Хоана почти щеше да си изплъзне от ръцете ми. Бебето почувства нещо и започна да плаче. Още повече се напрегнах, не знаех какво да правя. Трябваше ли да се опитам да избягам или не?

Мъжът носеше типичен празничен костюм от Хершел. Един от най-изисканите на Селена — отрупан със скъпоценни камъни, магнитно прикрепени, и обсипан с многоцветни връзки. Но все пак имаше някакво несъответствие. Големите му боси крака почиваха върху покривката от сухи борови иглички, която в тази гора на Третия застилаше почвата като мек шумен килим.

— Кой си ти? Какво искаш? Какво правиш тук? — изстрелях.

Думите ми излязоха като клокочене и прозвучаха прекалено остро.

— Сега това няма значение, трябва да ти предам важни сведения. Жизненоважни за твоята група.

Мъжът продължи да стои неподвижно и беше много спокоен. Гласът му? Звукът, който долавях, притежаваше странно топъл тембър.

Каза ми, че няколко кораба се приземили недалеч и хората, които слезли, се насочили към Проекта. Щели да се озоват тук след няколко периода на Третия и се налагало спешно да си отидем. Нашите непознати благодетели разбрали, че те идват натоварени с генотропи. Беше любопитно, но се наложи да му обясня как точно действа това оръжие. То разбърква генетичните вериги чрез темпоризатор и селектор. Наподобява вмъкването на хиляди миниатюрни миксери в собствената ти плът, които я превръщат в пюре. Макар и бърза смъртта е доста болезнена. Той явно не разбираше опасността от генотропите, ето защо му разказах за двата най-известни случаи в Системата: на станцията Голконда и на Примус Секундус. При първия огромната станция, зависима от Република Персей, намираща се сред пръстените на Петия, бе изтрита от лицето на Системата поради грубите действия на вмъкналия се в центъра й камикадзе. Там той успял да освободи многотемпорален генотроп — осъществил го с помощта на отворен геноселектор, скрит в собствените му вътрешности. Гепотропът не бил фиксиран за определено време и поради това не спрял да действа, докато не погълнал всичко достъпно. Също така не бил избирателен и нападал всякакви видове органична и неорганична материя, без да ги разграничава. В цялата Система не съществува по-жестоко оръжие, което прилича на бавна декомпресия. Целият процес продължил 127 минути. Били погълнати 20000 кубични километра материя. Въпреки че все пак имало време за опразване на станцията, от седемте милиона обитатели на Голконда успели да се спасят само няколкостотин хиляди. Не разполагали с достатъчно кораби за евакуация на цялото население. Безформената маса, която обикаляла на орбита сред пръстените на Петия, изцяло се разпръснала само за една обиколка и сега от тази красива станция няма и следа.

Примус Секундус бе много по-хитроумен случай, но също толкова ужасен и трагичен. Тази станция притежаваше независимо правителство и кръжеше в отворена парабола из цялата Система, така че съществуваха интереси да бъде поддържана в съвършена изправност. Някакво неизвестно лице преминало всички контролни постове на службата за сигурност и пуснало във вътрешността й активен генотроп с десетминутно действие, подбран за молекулите на подавания въздух, и обитателите умрели от задушаване за няколко минути. Малцината, които имали време да сложат маски или да облекат костюми, загинали от ръцете на щурмовите войски, изчакващи подходящия момент. Сега Примус Секундус се нарича Лоипен, което означава нещо като граблива птица — независима база, необвързана с Монолита.

Лицето на непознатия, до този момент невъзмутимо, се помрачи ужасно. Той бе чувал за това, но без подробностите, които би могъл да му разкрие генетик като мен.

Помоли ме да обясня на семейството си (сега Линаресови са част от нашето семейство), че трябва да тръгнем заедно с тях и да избягаме от това място. Налага се да прекъснем всичките си връзки със Селена, сякаш наистина сме загинали и като че ли изневиделица ни е нападнало нещо странно. Дори по-късно да изпратят автоматични сонди, никога няма да могат да ни открият.

Те са в състояние да ни скрият и защитят, да ни снабдят със средства, чрез които да станем незабележими за очите и ушите на сондите на Селена и останалите. Помолих го да ме придружи, защото съобщението беше прекалено важно и невероятно, за да го отнеса сама. Съгласи се без много превземки, явно добре ни познаваше. На връщане краката ми трепереха, не знаех дари от страх или от гняв.

Лесно събрахме всички, без нашите пазачи от Контрола да разберат. По време на събранието на двата семейства научих цялата истина. Той е истински землянин, потомък на хората, оцелели след Голямата Лудост. Третяните — които цялата Слънчева система начело със Събранието на Монолита смятаха за унищожени от векове подобно на праисторическите динозаври, не показват истинския си вид. Действителността, която виждаме, не е реална, защото цялата зрителна и слухова информация, влизаща в нашите мозъци, ни се поднася изкуствено. Когато помислихме за умствен контрол, ние се уплашихме, но той се засмя с някаква мекота в гласа (сега движеше устните си, защото разбра, че се изнервяме). Каза, че не стигат чак дотам, а само предоставят фалшива информация на нервите, те от своя страна пряко я препращат към мозъка — нещо, което не било особено скъпо от енергийна гледна точка. Твърдеше, че ставало много просто. Той не можел да влияе на мозъка, но относително лесно влияел на входно-изходните му канали. След това ни направи бърз преглед на тяхната история. Неговите предшественици се скрили в подземията, подготвени за приближаващата катастрофа. Когато след няколко десетилетия излезли, от красивия свят, който някога обитавали, не било останало нищо. Затова се върнали във вътрешността му. Там създали различна цивилизация, основана на сетивността, давайки предимство на развитието на сетивата пред усъвършенстването на машините, които частично били отхвърлени — най-вече логическите. Той много патетично описа особеното отвращение, което чувстват към метлогите и техните братя от плът — биосите. Народът му претърпял леки мутации, дължащи се на успялата да проникне радиация. Те никога не обръщали внимание на външния свят и не желаели да съобщават за съществуването си.

Казват, че ние продължаваме да бъдем прекалено жестоки и въпреки технологията не сме научили нищо, но изглежда изпитват любопитство към нашия технологичен напредък, особено към полигравитационните клетки и сложните оръжия, които притежаваме. Преди няколко десетилетия започнали да ни отделят специално внимание, дължащо се на започнатите от Селена програми за завръщане на земната повърхност. Очаквали ни. Първоначално искали да унищожат всички ни, но после пожелали да ни изучат. Когато каза това, се обърна и ме погледна. В действителност не гледаше мен, а Хоана. Призна, че с раждането й всичко се променило. Тя е нещо като връх, който предоставя почва за земно споразумения. Думата прозвуча много особено, сякаш представляваше нещо повече от мисъл или чувство. Той ни обясни, че въпреки намесата му с нашия слухов нерв, използва твърде опростен вариант на своя език, за да успеем да го разберем. При все това доста думи, идеи и концепции оставаха неясни за нас. Опита се да ни обясни, че може да ни предостави голям обем информация, но ние сме неспособни дори да я регистрираме.

Доколкото разбрах, те не са многобройни, а ние представляваме за тях нов път и нова възможност. Искат да разберат дали сме способни да усвоим нови промени и подобрения. Телата ни, вече доста изменени на Селена, сега са много податливи и чувствителни към нови промени. Не желали да имат нищо общо с всичките жестоки соларианци, обитаващи останалата част от Системата. За тях (а и за нас, защото вече трябва да се чувстваме земляни) те били технологичен боклук.

Обещаха да ни покажат своя свят и ни го предложиха. Забавно е, но довчера смятах, че е бил моят. Събранието продължи дълги часове. Всички имаха много за казване, а аз бях изтощена, дори на моменти заспивах. Някои пледираха да извикаме Контрола, за да унищожи саботьорите, които се приближаваха по суша, и да продължим първоначалния Проект. Други смятаха, че това е временна мярка. Според тях през следващите години все някой от тях щеше да постигне целта си и накрая щяхме да се превърнем в жертви на омразата на своите сродници. А част от нас, обхванати от паника, крещяха и се молеха да извикаме корабите, за да потеглим обратно към Селена. Съществуваше и допълнителен проблем, причинен от мъжа.

Повечето от жените го гледаха с недоверие и подозрение, тъй като не бяха свикнали някакъв си мъжкар да им се налага за каквото и да е. Странникът сякаш усещаше същността на проблема (или вече беше наясно с него), защото обясни, че в неговата култура това било преодоляно до голяма степен. Накрая аз също говорих — изморено, но пламенно. Държах Хоана на ръце и това сякаш ми придаваше някакъв ореол.

Гласувах да отидем с тях, с истинските земляни, които могат да ни покажат много, а ние по-скоро щяхме да загубим, ако останем. Сега притежаваме повече общи черти с тях и много малко с лудите от Космоса, които постоянно си играят на нашествия и битки, за да постигнат късчета власт. Събранието на Монолита, създадено за да заглажда остротите и да бъде арбитър на конфликтите, се е превърнало в гнездо на конспиратори, които поради собствените си партийни интереси лавират безнаказано и хитро манипулират, а всичко над нас смърди на гнило.

Изглежда, че думите ми са наклонили везните. Помолих Мигел, истинския третянин с босите крака, да престане да се намесва в сетивата ни и за няколко секунди останах без дъх. Уф! Не се оказа толкова грозен, колкото очаквах. Притежаваше няколко допълнителни пръста и особени сензори на главата, но всичко останало бе нормално, дори имаше повече коса от когото и да е от нас. Беше вълнуващ миг, някои извикаха. Не разбирахме думите му, докато отново не се вмъкна в телата ни.

Записахме обичайното съобщение за Селена, за Мрежата и за всички, които са насочили антените си насам. Когато щеше да дойде време да предадем следващото, нямаше да има кой да го изпрати. Това, което ще видят пристигналите по суша, ще ги накара да се замислят. Официалната версия ще бъде, че просто сме изчезнали. По-добро от това да не знаят нищо няма, така тъгата по непознатото ще стане още по-ужасна.

Не носим нищо, не сме се докосвали до нищо, изтрихме всички бази данни — както получените от метлогите, така и наличните от комплекса на Проекта, плюс паразитните системи. От случилото се тук през последните часове няма да остане никаква следа. Разсъждавам за великата цивилизация, която един хубав ден е изоставила градовете си и се е смесила с джунглата. Мисля, че в по-малък мащаб сега става нещо подобно.

Зазорява се и ние тръгваме групово. Забавлявам се, наблюдавайки околните лица. Върху някои се отразяваше нещо като тревога, но повечето изглеждаха доволни. Изведнъж от пионери, заплашени от неизбежна смърт, се бяхме превърнали в луксозни емигранти, тръгнали към една стара цивилизация, която смятахме за унищожена.

Мигел извика другарите си, които докараха малки кораби. От изчезването ни нямаше да остане никаква следа. Обясниха ни, че техният град е погребан под планина на север, близо до голямо естествено езеро. Хоел е до мен и силно ме прегръща, чувствам се лекуваща. Омразата и желанието за мъст към групата ловци, които ни дебнеха, се изпари. Помолих Мигел да предотвратят пускането на генотропите, които могат да причинят големи поражения на околността — смятам, че заобичах това място. Преди всичко помолих да не ги убиват, не си струваше.

Когато дойдох тук, вярвах, че започваме нов живот. Сега вече ми се струва, че слагаме началото на голямото приключение. Хоана не е първото човешко същество от Третия, от старата планета Зема. Тя е още една от тях, но е първа от новото поколение земляни. Вълнуващо е и същевременно представлява някакво успокоение. Отговорностите за сам човек изглеждат прекалено много, дори това да е дъщеря ми. Въпреки всичко най-хубавото е, че тя ще поеме най-доброто от двете култури и според мен ще живее в едно по-справедливо общество. Мисля, че ще бъде свързващо звено между двете цивилизации, тяхната точка на сливане.

За миг мисълта ми полетя към Селена, където се намираше останалата част от моето семейство заедно с Лидия.

И тихо прошепнах едно обещание:

— Няма да те предам, Майко!

От дълго време не съм се чувствала толкова добре. Най-после сме поели по добър път и това ме радва.

Колко е хубаво отново да си бъдеш у дома!