Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Кирил Кадийски, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2010)
Издание:
Борис Пастернак. Стихотворения
Подбор и превод от руски: Кирил Кадийски
Издателство „Захарий Стоянов“
Поредица: Ars Poetika
Редактор: Андрей Андреев
Графичен дизайн и корица: Петър Добрев
Коректор: Петя Богомилова
Печат: „Образование и НАУКА“ ЕАД
Формат 16/60/90. Печатни коли 12
История
- —Добавяне (сканиране, разпознаване и редакция: NomaD)
Лесът е есенно брадясал.
И дреме в тишина и здрач.
Не го е от зори огласял
ни звяр, ни бухал, ни кълвач.
По залез слънцето навлиза
на пръсти сред леса смълчан
и все оглежда се: наблизо
не са ли сложили капан.
Мочури, ровове, осини
и мъх, и туфи, и ели,
и зад овразите пустинни
в селцето се дерат петли.
Един пресипнал се обади,
но после пак за дълго спре,
като че пита се: така де,
защо все той ще се дере.
Но нейде, пустошта разбишкал,
изкукуригва нов съсед
и като страж от свойта вишка
се включва друг петел напет.
Гласът му глъхне като ехо.
И що петли един след друг
бодат жалони надалеко —
на изток, запад, север, юг.
Към синора, из гъсталака
лесът се втурва през глава,
за първи път съгледал сякаш
поля, простор и синева.