Борис Пастернак
Чирикаха птици и бяха искрени…

Чирикаха птици и бяха искрени.

От слънце каретният лак закипя.

Точилото каменно не сипеше искри,

че сипнати — гаснеха в зноя слепящ.

 

И облаци — сякаш че гълъби бели —

отрупваха покрития с везма перваз

и виждаха: от водата са окльощавели

оградите — доста, а кръстовете — едва.

 

Чирикаха птици. По школски сурнати,

заливаха всичко във въздуха свеж

нестихващо пеене, въртележ на масури

и блясваха плитки и совалков свистеж.

 

Не бризваха искри — всичко бързо догаря.

Денят — разточителен; и под свежия низ

от облаци в свода — щастлив точиларя,

че с толкова ножове тълпят се жени.