Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
harbinger(2010)

Издание:

Ран-Босилек. Въглищарят Когоро. Японски приказки, преразказани от Ран-Босилек

„Хемус“, А. Д. за книгопечатане и издателство, София

Картини и корица от В. Лазаркевич

София, Придворна печатница, 1941

История

  1. —Добавяне

Веднаж орелът попаднал във въжена примка.

Събрали се всички птици на съвет. Трябвало да измислят, как да помогнат на своя цар.

Станал дивият петел и рекъл:

— За да освободим нашия цар, трябва да намажем с кал въжето. От калта въжето ще изгние, и царят лесно ще го скъса.

Замислили се всички птици. Орехчето излязло напред и рекло:

— Какво думаш, петльо! Докато изгние въжето, и нашият цар ще се прости с живота. Друго нещо трябва да направим, за да му помогнем. Всяка от събраните тук птици да клъвне по няколко пъти въжето и то ще се прекъсне! С дружни сили ще освободим нашия цар.

— Прието! Прието! Това се казва умен съвет! — развикали се птиците.

Почнали една по една да кълват въжето. От кълването то се разнищило и най-после се прекъснало.

Освободил се орелът и рекъл:

— Да си живо, орехче! Ти си най-умната от всички птици. Отсега нататък ще бъдеш мой първи съветник.

Оттогава до ден днешен орехчето минава за най-умната от всички птици. Дори то е и предсказвач на времето. Яви ли се зиме през големите студове, то ни известява, че скоро ще настъпят топли дни. Видим ли го лете в големи горещини, това показва, че ще настъпи хладно време.

А дивият петел, като видял, колко глупаво посъветвал птиците, засрамил се, зачервил се и до ден днешен има червени петна около очите си.

Край
Читателите на „Орехчето“ са прочели и: