Бойко Бетов, Светлана Фидосиева
Сладост

Ранна есенна утрин. Мъгла е обвила младото, за първи път родило лозе. От двете страни на реда вървят две момичета и си шушукат. От време на време спират и подхващат малки гроздове. Тогава листата зашумоляват и шушукането се превръща в шепот от листа и от думи. Заслушвам се, но мъглата е попила в ситните си капчици това нежно ромолене и сега тъче ли тъче вълма от бяла пяна, в която остават увити звуците. Млади момичета берат младо лозе. Стъпките им не се чуват, а гласовете им се сливат и чезнат в младата сладост на зърната.

Зърната се наливат. Наливат сладостта си от пръстите на момичетата, от шепота на вятъра в пазвите им, от стъпките покрай напуканите лози. Чуват се само тихите въздишки по кожиците на зърната и от толкова въздишане се пукат. Сладостта потича по облото им и покапва медена по земята, точно там, където момичетата са стъпили преди малко. Колко сладост в стъпките и колко пропуснати въздишки. Сладостта от гласовете на отминалите момичета и тази на зърната се слива в една бистра слънчева капка и се отронва тихо, като въздишка.