Димитър Донев
Есенен мотив

Ранено ли е утрото, та залезът кърви

или прокуден плач на птица ме пробужда.

Къде е този плач,

не е ли сън?

Вън само вятърът свисти,

разкъсва като знамена

на слънчогледите листата

и капе светлина.

Не е ли светлината капка лудост?

Подковите на пътната врата

не са ли истинска заблуда

за щастието на света?

И може би затуй сънувам,

че пак се връща планината,

подобно гръб на черен бивол.

По билото изгряват гривите

на десет коня необяздени.

Те крият на челата си звездите,

а техните подкови ронят

искри по цялата земя.