Димитър Донев
Не за мъст

Има хора, родени за полет,

но не смеят да тръгнат нагоре.

Вечер грешни на Бога се молят,

сутрин праведни с дявола спорят.

 

И вървят по пътеки утъпкани

като стари зажеглени биволи,

но разправят, че бялнали кръпките

не са никога толкова бивали.

 

Кои кръпки аз искам да питам —

на баща ми по потните ризи

или тия, със злато обшити,

все за власт, за престоли и призове.

 

Не за мъст аз вървя по земята

и ме хваща с ръката си вятъра.

Не за мъст е прострял над главата ми

мир всемирен небесния шатър.

 

Аз вървя да усещам как бие

това силно сърце под нозете ми,

тази твърда земя, дето крие

мъжка сила и корен на цвете.

 

И да мога при всеки да влизам

като гост, като брат еднокръвен

с черна кръпка на бялата риза,

вместо бяла на черната съвест.