Димитър Донев
Тревога

Дълги нощи и делници лишни

за какво сте в живота ми — простия?

Всеки път крие дири предишни,

всеки дом — господари и гости.

 

Аз съм гост, незабравен на село,

а в града господар на квартира

и така между срещи, раздели

неповити мечтите замират.

 

И тежи това време да лягаш,

да опипваш с очите тавана,

а набраната мъка да стяга

с черен пояс сърцето отрано.

 

Да се лъжеш, че утре например

пролетта ще разтвори вратите,

ще запее с най-звънката рима,

ще смени на живота чертите,

 

че ще стъпиш в браздената угар

да застъпиш под камъни злото,

за да кажат и хора и плугове:

„Всеки камък тежи на местóто си!“