Димитър Донев
Неочаквана среща

Ти замина.

След тебе остана

една дълга бразда незасята

като жива отворена рана,

като песен

докрай неизпята.

 

Непознатият град

те подмами

с тези мраморни сгради и хижи,

с тези блеснали нощем реклами,

с това тихо

безмерно безгрижие.

 

Днес те мернах

да мериш паважа

и след всяка жена да се вглеждаш.

Досрамя ме земляк да ти кажа,

премълчах

и отминах свил вежди.

 

А трептеше

небето отгоре —

светъл купол над покриви черни,

обещаваше ниви и хора

на земята

и слънцето верни.