Димитър Донев
Селска кръв

В шарена люлка съм кърмен,

няма да бъда такъв!

Моето село е Стърмен,

друга е моята кръв.

 

Как да живея затворен?

Искам живот без стени!

Искам над камък и корен

полъх зелен да звъни.

 

Да не тъгувам, загдето

тръгнал по вашия друм,

с клетка сменил съм полето,

песните с някакъв шум

 

и да забравя, че блика

в жилите селската кръв.

Слушайте, спрете да викате!

Няма да бъда такъв!