Димитър Донев
В чуждия град

О, нощ на поруганите скрижали,

самотна, безнадеждна, бди над мен!

Димчо Дебелянов

Тихо проплакал,

с надежди излъгани

рони дъждът

пожълтял листопад.

Голи дървета

чернеят зад ъгъла,

чужд опустява

среднощният град.

 

Где да отида? —

очите ми питат.

Где да отида? —

прозорци мълчат.

Само луната —

забравена пита

бяга по друма

на Млечния път.