Димитър Донев
Жребий

Нека бъда докрай на света —

един пътник без хляб и без покрив,

но над мен да прелитат ята

и дъждът все на път да ме мокри.

 

Нека бъда докрай на света —

едно голо дърво сред полето,

с черна сянка — петно на пръстта,

но да спирам с гърди ветровете.

 

Нека бъда докрай на света —

с две ръце, непрострени за ласка.

но сърце да повдига гръдта,

а не празен патрон от паласка.