Димитър Донев
Едногодишно дърво

На сина ми

Да поздравим едногодишното дърво.

Небе да му дадем,

тъгата му да вземем,

да може в тънките му пръсти

        лунно зарево

да освети мечтата му

пред цялата вселена.

 

То крие пръстен

в крехкото си тяло

и първи семена от слънцето родени.

Сега е черно,

утре ще е бяло

и паяк там опъва

        своите антени.

 

То търси път —

        надолу и нагоре

и няма никога да разбере до края,

че пъпната му връв —

е коренче от орех,

завързано за портата на рая.