Димитър Донев
Резки от въглен

На дъщеря ми, която в ателието

под таванския прозорец беше изподраскала

с въглен цялата стена, за да ви нарисува.

Самотни есенни дървета —

                резки,

                изронени

                от въглен.

Защо стоите в този петък

като наказани до ъгъла,

преди да сте проходили?

 

Дали, че досега

не съм ви срещал

и моето самотно рамо

не е тежало от умора

върху прозрачните ви клони

или, че дъщеря ми,

недостигнала до горе

е плакала под вашите трептящи,

                недорисувани

                корони.

 

Самотни есенни дървета…

 

Но тя в съня си ви рисува

как вдигате неравни пръсти,

пропуквате стъклото на прозореца

и оня вятър,

в който свети

                лист,

                крило

                или зорница,

отронва по стъблата ви

върху стената

зърна от звездна броеница.