Димитър Донев
Приказка

На дъщеря ми

Ще замина. На някоя гара

ти ще бъдеш в тополите цвят

или спомен за приказка стара,

много стара за нашия свят.

 

Един Андерсен с дарби големи

ще разтвори пред теб небеса,

за да тръгнат с мечтите навреме

всички земни добри чудеса.

 

Вярвай в малката дума, която

ще ти каже под покрив зелен,

за да може след теб и нататък

да блести до последния ден.

 

Ще намери и принц да се влюбиш.

/Всяка приказка свършва така./

Ако някога в път се изгубиш,

ще измисли и златна река,

 

златно слънце, което догаря

и трептене на златни върби…

А отново на някоя гара

някой Андерсен стар ще скърби.