Димитър Донев
Лъжеивайло

Кой си

и къде е твойта столица?

 

Тази ли

под слънчевата вежда

на зората в каменните скатове

или долу, дето ме поглеждат

сто лица,

осъмнали в реката.

 

Янтра,

ризница захвърлена

в царските нозе на Царевец.

Няма го Ивайло,

Бърдоква

влиза в столицата на сърцето ми

и внезапен вятър

ме пронизва:

 

Кой си и къде е твойта столица?

Кой съм?!…

 

В мен говорят парици, отроци —

армията на кръвта ми.

 

Кой съм?!…

Стига!

 

Още на овчарски сопи

бесят чанове и брадви.

 

Селяните

ако не завързват снопи,

вдигат станове,

сънуват сватби.

 

Аз съм техният Лъжеивайло!