Димитър Донев
Зимно пътуване

Бели пътища,

бели дървета

и забързани

        бели

                бърда…

На ледунка

край бързея свети

закъсняла,

дъждовна следа.

 

Изтънял е

под клоните мрака.

Не тече.

И разбирам сега,

че на тая земя

ме очаква

път извит

като бяла дъга.

 

Някой още

на прага ме пита:

„Ще се върнеш ли?“

Сипе се сняг

и засипва

вихрушка следите,

разпилени

в среднощния бяг.

 

Бели пътища,

бели дървета

и забързани

        бели

                бърда…

Пада сняг

и съвсем неусетно

ме докосва

безсънна звезда.