Желю Желев
Фашизмът (4) (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)

Пълното единство на партията и държавата е вторият съществен момент в изграждането на тоталитарната държава на фашизма. Той е толкова тясно свързан с първия — установяването на монопартийна система, — че може определено да се разглежда като негово продължение, закрепване и консолидиране на монопартийната система. Връзката между тях е пряка. Не може да се затвърди окончателно установеният политически монопол на една фашистка партия, ако тя по-нататъка не се отеждествява с държавата, ако не направи държавата своя участна собственостт или най-малкото свое умонополно владениет. Тогава тя може вече да го раздава на членовете си под формата на държавни служби, постове и привилегии, за да ги заинтересува материално от установяването на единство между партията и държавата. Това е най-сигурният път за сливане на партията с държавата.

Нацистите оцениха решаващото значение на този принцип и още през първата година на своето господство, след като проведоха мнаго акции в тази насока, юридически го закрепиха в специален закон. „За обезпечавене единството на партията и държавата“ от 1 декември 1933 г. Той обяви националсоциалистическата партия за „носителка на немската държавност“ и „неразривно свързана с държавата“, „След победата на националсоциалистическата революция — се казва изрично в закона — НСДАП се явява носителка на германската държавност и е неразривно свързана с държавата“ (89–693 и 694). Затова съвсем основателно се подчертава в енциклопедичното издание на ГДР „Германската история в дати“ (1967), че чрез закона за осигуряване на единството на партията и държавата „ръководството на НСДАП се слива («verschmelzen») с правителството, също като партийният апарат на НСДАП — с държавния“ (138–724).