Уилям Текери
Панаир на суетата (40) (роман без герой)

Глава XXXIX
Една цинична глава

Сега сме длъжни да се върнем за малко при някои стари наши познати от Хампшир, чиито надежди относно имуществото на богатата им роднина се разбиха така жестоко. След като разчиташе да получи тридесет хиляди лири стерлинги от сестра си, за Бют Кроли бе голямо разочарование, когато тя му остави само пет хиляди. И когато от тази сума той изплати собствените си дългове и дълговете на сина си Джим в колежа, за зестра на четирите му грозновати дъщери остана твърде незначителна част. Мисис Бют никога не разбра или най-малкото, никога не си призна до каква степен тираничното й държане беше спомогнало за разорението на съпруга й. Тя се заклеваше и заявяваше, че е направила всичко, което е по силите на една жена. Нейна ли бе грешката, че не притежава качествата на онзи подлизурко и лицемер, племенника й Пит Кроли? Тя му пожелаваше всичкото щастие, което можеше да му донесе злополучно спечеленото богатство. „Поне парите ще останат в семейството — казваше състрадателно тя. — Положително е, миличък, че Пит никога няма да ги изхарчи, защото в Англия не съществува по-голям скъперник от него и той е точно толкова омразен, макар че по друг начин, колкото и онзи разсипник и пропаднал тип, неговият брат Родън.“

Така след първия изблик на ярост и разочарование мисис Бют започна да се приспособява, доколкото това й бе възможно, към новото положение, настъпило вследствие на неосъществените им очаквания, и с всички сили почна да пести и ограничава семейните разходи. Тя учеше дъщерите си как да понасят весело бедността и изнамери хиляди забележителни начини да я прикрива и избягва. Водеше ги на балове и обществени места из околността с похвална енергия. Дори нещо повече — тя посрещаше и забавляваше приятелите си в пасторския дом, като вършеше това много по-често, отколкото преди да се получи наследството на скъпата мис Кроли. От външното й държане никой не можеше да предположи, че семейството е разочаровано в очакванията си, нито пък бе в състояние да отгатне от честото му появяване в обществото как пестят и гладуват вкъщи. Сега момичетата имаха повече дрехи, отколкото по-рано. Постоянно се появяваха на обществените забавления в Уинчестър и Саутхамптън; проникнаха в Каус за състезанията и за увеселенията с лодки, а екипажът им, с коне, взети от плуга, бе постоянно в движение, докато най-после хората започнаха едва ли не да мислят, че четирите сестри са получили голямо наследство от леля си, чието име семейството споменаваше пред обществото само с най-голяма признателност и почит. Не познавам друг вид лъжа, която да се среща по-често в Панаира на суетата от тази; лесно е да се забележи как хората, които си служат с нея, смятат това свое лицемерие за голяма заслуга и си представляват, че са особено добродетелни и заслужават похвала заради това, че успяват да измамят света по отношение на паричните си средства.

Мисис Бют действително се считаше за една от най-добродетелните жени в Англия и видът на щастливото й семейство оказваше твърде благотворно влияние върху страничния наблюдател. Те бяха тъй весели, тъй любвеобилни, тъй добре възпитани, тъй непринудени! Марта рисуваше цветя изящно и подреждаше половината благотворителни базари в графството. Ема бе поетесата на околността и стиховете й в „Хампширски телеграф“ бяха славата на отредената му за поезия страница. Фани и Матилда пееха дуети, докато мамичка им акомпанираше на пианото, а другите две сестри седяха отстрани, прегърнали се една друга около кръста, и слушаха разчувствувани. Никой не чуваше как клетите момичета дрънкаха вкъщи дуетите. Никой не виждаше с каква строгост мамичка ги караше да се упражняват дълги часове наред. Накъсо казано, мисис Бют гледаше със засмяно лице злополуките и спазваше външните изисквания по най-добродетелен начин.

Тя правеше всичко, което една добра и почтена майка можеше да стори. Довеждаше морски офицери от Саутхамптън, свещеници от катедралата в Уинчестър и военни от тамошните казарми. Опитваше се да примами младите адвокати от мировите съдилища и поощряваше Джими да води вкъщи приятелите, с които ходеше на лов. Какво ли не е в състояние да направи една майка за доброто на своите обични!

Съвсем очевидно е, че между подобна жена и нейния девер, отвратителния баронет в имението, не можеше да има нищо общо. Скъсването на отношенията между Бют и неговия брат, сър Пит, бе пълно. Дори нещо повече, такова беше положението и между сър Пит и цялата околност, тъй като държането на стария човек беше наистина скандално. Ненавистта му към почтените хора се увеличаваше заедно с възрастта и вратите на имението не се бяха отваряли за екипажа на никой джентълмен от времето, когато Пит и лейди Джейн бяха дошли да направят официално посещение подир сватбата си.

Това беше ужасно и злополучно посещение, за което семейството си спомняше само с отвращение. Пит молеше жена си, с измъчено изражение, никога да не споменава за него; и обстоятелствата около това как сър Пит бе посрещнал своите син и снаха станаха известни само посредством самата мисис Бют, която все още знаеше подробностите на всички случки в имението.

Докато минаваха през главната алея на парка, в спретната и добре екипирана карета, Пит забеляза с ярост и почуда големите зеещи празни места между дърветата — неговите дървета, които старият баронет изсичаше, без да има право на това. От парка лъхаше пустота и разруха. Алеите бяха изоставени и спретнатият екипаж се клатушкаше и се опръскваше с кал в мътните локви по пътя. Голямото открито пространство пред терасата и главния вход беше черно и покрито с мъх; добре подредените на времето цветни лехи сега бяха запустели и обрасли с бурени. Капаците на почти всички прозорци от лицевата страна на къщата бяха спуснати. Трябваше дълго да звънят, за да им отворят голямата входна врата. Видяха някаква си личност с панделки да тича бързо нагоре по черните дъбови стълби, когато най-после Хоръкс въведе наследника на Куинс Кроли и неговата невеста в залите на техните прадеди. Той ги поведе към „библиотеката“ на сър Пит и докато Пит и лейди Джейн наближаваха това помещение, тютюневият дим ставаше все по-гъст. „Сър Пит не е много добре“ — забеляза Хоръкс с извинение в гласа си и им даде да разберат, че господарят му страда от лумбаго.

Библиотеката гледаше към предната алея и парка. Сър Пит беше отворил единия от прозорците и крещеше оттам на кочияша и на слугата на Пит, който, изглежда, се готвеше да свали багажа.

— Не бутай куфарите — викаше той, като сочеше напред с лулата си. — Глупчо такъв, това е само сутрешно посещение. Божичко, погледни какво има онзи кон на задната част на краката си! Няма ли някой да ги поразтрие малко? Здравей, Пит. Здравей, миличка. Дойдохте да видите стареца, а? Ех, божке, какво хубавичко личице! Никак не приличаш на онази стара кранта, майка ти. Хайде, бъди добричка и ела да дадеш целувчица на стария Пит.

Прегръдката посмути малко снахата — много естествено беше ласките на небръснатия и вмирисан на тютюн стар джентълмен да окажат подобно въздействие. Но тя си опомни, че брат й Саутдаун имаше мустаци и пушеше пури, и се подчини на баронета с любезна търпеливост.

— Чете ли ти Пит дълги проповеди, миличка? — запита я сър Пит след тази проява на обич. — Стотният псалм и вечерната молитва, а, Пит? Така ли беше? Ей, Хоръкс, тъпак такъв, върви и донеси чаша вино и кейк за лейди Джейн и не ми се пули като някакво дебело прасе. Няма да ви поканя да останете по-дълго, миличка; стоенето тук ще ти се стори много глупаво, а такова ще бъде то и за мене в компанията на Пит. Вече съм стар човек и обичам да си карам посвоему — вечер да си изпуша лулата и да поиграя на дама.

— И аз мога да играя на дама, сър — каза със смях лейди Джейн. — По-рано играех с татко и с мис Кроли, нали, мистър Кроли?

— И лейди Джейн знае играта, към която заявявате, че имате такава голяма слабост, сър — каза надменно Пит.

— Но тя няма да остане дълго, така че не ще имаме възможност да поиграем. Не, не, по-добре ще е да се върнете към Мъдбъри и да зарадвате мисис Ринсър или пък да отидете с каретата в пасторския дом и да поискате от Бюти да ви даде вечеря. Ще бъде очарован да ви види; той изпитва голяма признателност към вас за това, че пипнахте парите на старата. Ха, ха! Част от тях ще послужат добре, за да се позакърпи имението, след като мене няма да ме има вече.

— Както виждам, сър — каза Пит с по-висок глас, — вашите хора са секли дърветата.

— Да, да, времето е чудесно — отвърна сър Пит, който изведнъж бе оглушал. — Но знаеш, Пит, почнал съм да остарявам. Господ да те благослови и ти самият вече наближаваш петдесетте. Но той се държи още, нали, хубава ми лейди Джейн? Това е последица на богоугодничеството, трезвеността и моралния живот. Погледни мене — скоро ще стана осемдесетгодишен — хе, хе! — и той се разсмя, смръкна емфие, захили се отсреща й и я ощипа по ръката.

Пит още веднъж сведе въпроса до отсечените дървета, но баронът и този път в миг оглуша.

— Доста остарях вече и тази година лумбагото съвсем ме смаза. Едва ли ще карам още дълго, снахо. Лицето ти ми харесва, лейди Джейн. Не съзирам в него онзи проклет кокалест израз на майчиния ти род; и ще ти дам нещо хубаво, миличка, с което да се представиш в двореца. — И той се затътри към един скрин, от който извади малка стара кутийка, съдържаща някои доста хубави скъпоценности. — Вземи това, миличка — каза той. — То принадлежеше на майка ми, а след това на първата лейди Кроли. Чудесни перли — никога не ги дадох на дъщерята на железаря. Разбира се, че не. Вземи ги и бързо ги скрий — каза той, като бутна кутийката в ръката на снаха си и притвори вратата на скрина, когато Хоръкс влезе с подноса и нещата за черпене.

— Какво си дал на жената на Пит? — запита го личността с панделките, след като Пит и лейди Джейн си бяха взели сбогом със стария джентълмен. Това беше мис Хоръкс, дъщерята на лакея — причината на клюките, които се носеха из цялото графство, — дамата, която сега господарствуваше почти напълно в Куинс Кроли.

Възходът и напредването на жената с панделките се наблюдаваха с уплаха от графството и от рода. Панделките си отвориха сметка в местния банков клон; Панделките отидоха на черква с определеното за слугите файтонче, като се ползуваха с изключително право върху него. Освен това прислужниците биваха уволнявани, когато тя пожелаеше това. Шотландецът градинар, който все още се помайваше из имението и много се гордееше със своите топлилници и плодни дървета, изкарваше за семейството си добър доход от градината, като я обработваше и продаваше произведенията им в Саутхамптън. През едно слънчево утро той завари Панделките да ядат прасковите от дърветата край Южната стена и когато възрази срещу това нападение върху собствеността си, господарят му издърпа ушите. Той, жена му, децата му, единствените почтени обитатели на Куинс Кроли, бяха принудени да се изселят, заедно с цялата си покъщнина, като оставиха големия и хубав парк да запустее, а цветните лехи да обраснат с бурени. Розовата градина на клетата лейди Кроли заприлича на най-мрачна пустиня. Само двама или трима прислужници трепереха в старите мрачни помещения за прислугата. Конюшните и постройките бяха празни, затворени и полуразрушени. Сър Пит си живееше самичък и всяка вечер пиянствуваше с Хоръкс, неговият лакей или управител на имението (както сега започнаха да го наричат), и с разпуснатата дама с панделките. Понастоящем всичко беше много различно от времето, когато тя отиваше в Мъдбъри с кабриолета и наричаше дребните търговци „сър“. Може би от срам или от ненавист към съседите си старият циник от Куинс Кроли сега почти не излизаше извън портите на имението. Той се караше с пълномощниците си и тормозеше арендаторите си чрез писма. По цял ден се занимаваше със собствената си кореспонденция; адвокатите и управителите на земите, които имаха да вършат с него някаква работа, не можеха да влязат във връзка със стария баронет другояче, освен посредством Панделките, които ги посрещаха при вратата на домакинското помещение, намиращо се до задния вход, откъдето ги пускаха вътре. И тъй всекидневните затруднения на сър Пит се увеличаваха и неприятностите му се умножаваха.

Лесно може да си представи човек ужаса на Пит Кроли, когато сведенията за последната слабост на баща му стигаха до ушите на този най-примерен и най-коректен от всички джентълмени. Той всеки ден трепереше, да не би да научи, че са обявили жената с панделките за негова законна майка. След първото му и последно посещение името на баща му никога не се споменаваше в изисканото и благородно жилище на Пит Кроли. Това име играеше роля на скрит в къщата призрак, край който семейството минаваше в мълчание и ужас. Графиня Саутдаун често отиваше с каретата си до имението и оставяше във вратарското помещение най-различни брошурки — брошурки, които би трябвало да накарат косите ви да настръхнат. Мисис Бют всяка вечер поглеждаше от пасторския дом, за да види дали небето над брястовете, зад които се намираше имението, не е червено и дали оградата не гори. Сър Дж. Уопшот и сър X. Фъдлстън, старите приятели на семейството, не приемаха да заседават заедно с Пит през време на сесията на мировото съдилище на околността и се извръщаха рязко от него на главната улица на Саутхамптън, където старият окаяник им подаваше нечистите си мършави ръце. Но той не даваше пет пари за това; слагаше ръка обратно в джоба си и избухваше в смях, качвайки се в екипажа си с четирите коня. Смееше се на брошурките на лейди Саутдаун; смееше се на синовете си и на света, и на жената с панделките, когато тя се ядосваше, което ставаше твърде често.

Мис Хоръкс бе настанена като икономка на Куинс Кроли и управляваше всички прислужници с голяма строгост и величественост. Бе дадено нареждане на всички слуги, да я наричат „госпожо“ — а имаше едно малко момиче, което скоро щеше да получи повишение в службата и което най-настоятелно й викаше „милейди“, без икономката да го смъмри за това.

— Имало е и по-добри лейди, а и по-лоши, Хестър — отвръщаше мис Хоръкс на този комплимент на подчинената си. Тъй управляваше тя, като проявяваше пълна власт над всички, освен баща си, към когото се отнасяше със значително високомерие и го предупреждаваше да не се държи много фамилиарно към тази, която „ще стане съпруга на баронет“. Тя се упражняваше да играе ролята на човек, който се е качил на подобно високо житейско стъпало, и вършеше това с голямо удоволствие и за забавление на стария сър Пит, който се кикотеше на надутото й и важно държане и по цели часове се смееше, като я гледаше как си дава вид на голяма дама и се мъчи да имитира обноските на хората от хайлайфа. Баронетът се заклеваше, че било същински театър да я наблюдава човек в ролята на благородна лейди и й даде една рокля на първата баронеса Кроли, с която последната се бе явявала в двореца. Той се кълнеше (с което мис Хоръкс бе напълно съгласна), че роклята страшно много й приличала и заплашваше още същата минута да я закара в двореца с екипажа с четирите коня. Тя разтършува гардеробите на двете покойни вече баронеси, след смъртта на които наряза и преправи дрехите им така, че да отговарят на собствения й вкус и фигура. Би желала също така да притежава техните скъпоценности и украшения, но старият баронет ги бе заключил в собствения си скрин и тя не можеше да получи ключовете нито с придумване, нито с умилкване. И истината е, че известно време след като тя напусна Куинс Кроли, намериха една нейна тетрадка, от която можа да се установи, че тайно е употребявала големи усилия да се учи да пише и особено пък да се подписва като лейди Кроли, лейди Бетси Хоръкс, лейди Елизабет Кроли и т.н.

Макар благовъзпитаните хора от пасторския дом никога да не отиваха в имението и да отбягваха ужасния вдетинен старец — неговия собственик, те знаеха много подробно всичко, което става там, и всеки ден очакваха да се случи катастрофата, която и мис Хоръкс желаеше с такова нетърпение. Но съдбата ревностно се намеси и не й позволи да получи наградата, достойна за нейната добродетелна и чиста любов.

Един ден баронетът изненада „нейно сиятелство“, както шеговито я наричаше, седнала пред старото и раздрънкано пиано в приемната, което едва ли бе докосвано, след като Беки Шарп бе свирила на него кадрили — седнала пред пианото с най-голяма тържественост, като крещеше с всички сили и се мъчеше да наподоби мелодиите, които понякога бе чувала. Малкото слугинче от кухнята, което чакаше повишението си, бе застанало край господарката си, очаровано от действията пред пианото, и кимаше с глава, като възклицаваше: „Божке, госпожа, колко е хубаво!“ — също като някой мазник от висшето общество в истинска приемна.

Тази случка накара стария баронет да реве от смях както обикновено. Вечерта той я разказа десетина пъти на Хоръкс за голямо смущение на мис Хоръкс. Той удряше по масата, сякаш тя бе музикален инструмент, и крещеше по подобие на нейното пеене. Кълнеше се, че подобен хубав глас трябвало да се обработи и заявяваше, че било необходимо да й се намери учител по музика, в които предложения тя не виждаше нищо смешно. Тази вечер той беше в много добро настроение; и изпи със своя приятел и лакей удивително количество ром с вода. По късните часове верният приятел и слуга заведе господаря си в спалнята.

Половин час след това в къщата настана голям смут и суетене. Светлинки се появиха от един прозорец на друг в самотното и запустяло старо имение, чийто собственик обикновено заемаше само две или три от стаите. Сетне едно момче на пони тръгна в галоп за Мъдбъри, за да повика тамошния лекар. А след един час (по което обстоятелство ние можем да се уверим как превъзходната мисис Бют Кроли винаги бе поддържала разбирателство с голямата къща) самата тази дама, с дървените си обувки и старомодната си шапка, преподобният Бют Кроли и син й Джеймс Кроли излязоха от пасторския дом и като пресякоха парка, влязоха през отворената главна врата на баронетското жилище.

Те минаха през хола и малкия дъбов салон, на чиято маса се виждаха три чаши и празната бутилка ром, с помощта на която сър Пит бе бодърствувал до късно през нощта. Оттам влязоха в кабинета му, където завариха мис Хоръкс, с прословутите панделки, възбудена силно, да опитва шкафовете и чекмеджетата на писалището със своя сноп ключове. Тя ги изпусна с уплашен вик, когато малките очи на мисис Бют се отправиха с бляскане към нея изпод черната й шапка.

— Погледнете това, Джеймс и мистър Кроли — извика мисис Бют, като посочи към изплашената фигура на виновната черноока девойка.

— Той ми ги даде; той ми ги даде! — извика тя.

— Ами, дал ти ги е, разпуснато създание! — крещеше мисис Бют. — Бъди свидетел, мистър Кроли — заварихме тази непрокопсаница в момента, когато крадеше имуществото на брат ти; и тя ще бъде обесена, открай време съм си знаела това за нея.

Бетси Хоръкс, съвсем изплашена, се хвърли на колене и избухна в сълзи. Но на онези, които знаят какво значи да си истински добра жена, им е много добре известно, че такъв вид личност не прощава лесно и че унижението на врага е същински празник за душата й.

— Дръпни звънеца, Джеймс — каза мисис Бют. — Дърпай го, докато дойдат хората. — Двамата или трима слуги, които живееха в запустялата стара къща, се появиха при това дрънчене и продължително повикване.

— Заключете тази жена — каза тя. — Заварихме я да ограбва сър Пит. Мистър Кроли, ти ще изготвиш писмено обвинението, а пък ти, Бедоус, утре сутринта ще я закараш с каруцата до саутхамптънската тъмница.

— Мила моя — намеси се съдебният магистрат и пастор, — тя е само…

— Няма ли белезници? — продължи мисис Бют, като тропна с дървените си обуща. — Тук по-рано се намираха белезници. Къде е отвратителният баща на това същество?

— Той наистина ми ги даде — продължаваше да крещи клетата Бетси. — Нали така беше, Хестър? Ти видя сър Пит… много добре знаеш, че го видя, когато ми ги даде… То беше толкова отдавна… след панаира в Мъдбъри — не че много ми са потрябвали. Вземете ги, ако мислите, че не са мои. — И клетата извади от джоба си чифт големи катарами за обувки, които бяха събудили възхищението й и които току-що си бе присвоила от чекмеджетата в кабинета, където бяха оставени.

— Божичко! Бетси, как можеш да си измисляш такива работи! — каза Хестър, малкото слугинче, което чакаше да получи повишение. — И ги разправяш на мадам Кроли, такава добра и любезна госпожа, и на негово преподобие (при тези думи девойката направи реверанс). Госпожо, можете да претърсите всичките ми сандъци — ето ми ключовете, — аз съм честно момиче, макар и да съм от бедни родители, и да съм отраснала в сиропиталище — и ако намерите и най-малкото парченце дантелка или копринен чорап, за разлика от всички дрехи, които ти си присвои, пека тогава кракът ми никога не стъпи в черква.

— Дай ключовете, закоравяла престъпнице! — изсъска добродетелната дама със старомодната шапка.

— А ето и свещ, госпожо, и ако обичате, госпожо, аз мога да ви покажа стаята й, госпожо, и скрина в домакинското помещение, госпожо, където тя крие цели купища неща, госпожо — извика ревностната малка Хестър с изобилие от реверанси.

— Дръж си езика, ако обичаш. Много добре зная стаята, която заема това същество. Мисис Браун, имайте добрината да дойдете с мене, а ти, Бедоус, не изпускай от очи тази жена — каза мисис Бют, като грабна свещта. — Мистър Кроли, най-добре ще е да се качиш горе и да видиш дали не убиват клетия ти брат! — И старомодната шапка, придружена от мисис Браун, се упъти към помещението, което, както право каза, й беше много добре познато.

Бют се качи горе и там намери доктора от Мъдбъри заедно с изплашения Хоръкс над своя господар, когото бяха сложили на един стол. Те се мъчеха да пуснат кръв на сър Пит Кроли.

С настъпването на утрото изпратиха куриер при мистър Пит Кроли. Това стори съпругата на пастора, която ръководеше всичко и бе бдяла през нощта край стария баронет. Бяха успели да му вдъхнат нещо подобно на живот; той не можеше да говори, обаче, изглежда, разпознаваше хората. Мисис Бют седеше неотлъчно до леглото му. Тази дребна женица не легна нито за миг и нито веднъж не затвори огнените си черни очи, макар докторът да хъркаше в креслото. Хоръкс направи няколко напразни опита да наложи властта си и да помогне на своя господар; но мисис Бют го нарече пиян стар клетник и му каза да не показва вече лицето си вкъщи, ако не иска да го затворят като отвратителната му дъщеря.

Стреснат от държането й, той се промъкна долу в дъбовия салон, където се намираше мистър Джеймс. Последният разклати сложената там бутилка, но като видя, че е празна, заповяда на мистър Хоръкс да му даде друго шише с ром, което той занесе заедно с чисти чаши за пастора и сина му. Заповядаха на Хоръкс още същия миг да предаде ключовете и вече да не се мярка пред очите им. Сплашен от това тяхно поведение, той им остави ключовете и през нощта двамата с дъщеря си се измъкнаха тихичко и престанаха да властвуват в къщата на Куинс Кроли.