Уилям Текери
Панаир на суетата (12) (роман без герой)

Глава XI
Простотата на Аркадия

Освен тези честни хорица, които живееха в имението (чиято простота и селска чистота на нравите без друго показват преимуществото на живота на село пред живота в града), ние трябва да запознаем читателя с техните роднини и съседи в пасторския дом.

Преподобният Бют Кроли беше висок, представителен, весел, много по-популярен в окръга от брат си, баронета. Като ученик в колежа той беше един от състезателите в ежегодното надбягване с лодки и бе напердашил всички по-известни градски борци. Вкуса си към бокса и атлетическите упражнения той пренесе и в частния си живот. Не можеше да се случи някакво сбиване на разстояние от двадесет мили, на което той да не присъствува, нито надбягване, нито бал, нито състезание между платноходки, нито избори, нито официален обяд, нито въобще друг някакъв обяд в целия окръг, без той да си намери начин да участвува в него. Човек не можеше да не забележи кобилата му и лампите на кабриолета му на около двадесет мили от пасторския дом, когато се случеше да има някакъв прием във Фъдлстън, Роксби или Уошпот Хол, или пък у някой от лордовете на окръга, с които бе близък. Имаше чудесен глас; обичаше песента „Южен вятър и облачно небе“ и при общо одобрение пееше соловите арии в хоровите песни. Ходеше на лов с хрътки, в костюм на квадратчета и беше един от най-добрите риболовци в окръга.

Мисис Кроли, жената на пастора, беше способна дребна женица, която пишеше черковните проповеди на преподобния. Тъй като имаше склонност към домашния живот, тя поддържаше реда в къщата до голяма степен само с помощта на дъщерите си и бе абсолютен монарх в пасторския дом, като благоразумно даваше пълна свобода на съпруга си вън от него. Той можеше да излиза и се прибира, когато си иска, и да се храни навън, когато пожелае, тъй като мисис Кроли беше пестелива жена и знаеше цената на портвайна. От самия момент, когато мисис Бют отвлече младия пастор на Куинс Кроли (тя беше от добро семейство, дъщеря на покойния лейтенант-полковиик Хектор Мак Тевиш, и двете с майка й решиха да превземат Бют, като успяха да сторят това в Хароугейт), тя беше благоразумна съпруга и добра домакиня. Въпреки грижите й обаче той винаги имаше дългове. Трябваше да изминат най-малко десет години, за да може да заплати сметките си в колежа, натрупали се, когато баща му беше още жив. В годината хиляда седемстотин деветдесет и някоя си, когато тъкмо се бе освободил от товара на тези задължения, той загуби при конни надбягвания и стана необходимо да направи заем при съсипателна лихва и оттогава нататък непрекъснато трябваше да се бори с парични затруднения. Сестра му помагаше от време на време с някоя и друга стотарка, но, разбира се, голямата му надежда бе смъртта й — при който случай „дявол да го вземе (имаше обичай да казва той), тя трябва да ми остави половината от парите си“.

Така че баронетът и брат му имаха всяко основание, което можеше да съществува между двама братя, да бъдат настроени един срещу друг. При безброй много семейни сделки сър Пит бе успял да спечели надмощие над Бют. Младият Пит не само че не ходеше на лов, ами взе, че направи един салон за религиозни събрания под самия нос на чичо си. Знаеше се, че Родън ще наследи главната част от имуществото на мис Кроли. Тези парични сделки — тези спекулации, свързани с живота и смъртта, — тези мълчаливи битки за бъдеща плячка, карат братята в Панаира на суетата да се любят горещо един друг. Аз от своя страна зная много случаи, когато банкнотата от пет лири стерлинги се е намесвала и е разрушавала една половинвековна привързаност между двама братя; и не мога да не се възхищавам, като си помисля какво чудесно и трайно нещо е обичта между хората.

Не може да се предположи, че пристигането на една такава личност като Ребека в Куинс Кроли, както и постепенното й ограждане от добрите чувства на всички живущи там, можеше да остане незабелязано от мисис Бют Кроли. Мисис Бют, която знаеше за колко дни там се изяжда един говежди бут, какво количество бельо се събира при голямото пране, колко праскови има на южната страна, колко лекарство е взела милейди през време на болестта си — тъй като за известни жители на провинцията тези неща могат да представляват много голям интерес, — мисис Бют, значи, не можеше да отмине възпитателката, без да разпита за всяка подробност от нейната история и характер. Между прислугата в пасторския дом и прислугата в имението винаги имаше добро разбирателство. В кухнята на първия винаги се намираше хубава чаша пиво за хората на имението, които обикновено получаваха оскъдно количество напитки — и дори нещо повече — жената на пастора знаеше точно колко малц отива за всяко буре бира в имението, тъй като между слугите на едното място и на другото съществуваха роднински връзки, подобни на връзките между техните господари. И по тези канали всяко едно от семействата научаваше съвсем подробно всичко, което вършеше съседното. Между другото можем да отбележим това като общо правило: когато вие и брат ви сте приятели, това, което той върши, ви е безразлично, а когато се скарате, всичките му действия ви стават известни, все едно, че сте му шпионин.

Така че много скоро след пристигането си Ребека започна да заема редовно място в бюлетините, които мисис Кроли получаваше от имението. Ето няколко извадки от тези бюлетини: „Черната свиня заклана — тежи толкова килограма — бутовете са насолени — ребрата и краката сготвени за вечеря. Мистър Крамп от Мъдбъри дошъл да разговаря със сър Пит за пращането на Джон Блекмор в затвора — мистър Пит на събрание (заедно с имената на всички присъствуващи) — милейди, както обикновено — малките госпожици с възпитателката.“

После пристигнаха други сведения: „Новата възпитателка си гледа добре работата — сър Пит е много любезен с нея — също и мистър Кроли — чете й разни трактати…“

— Горкото изоставено момиче! — каза дребничката, чернолика мисис Бют Кроли.

Най-после дойде съобщението, че възпитателката „се е наредила добре с всички“, пише писмата на сър Пит, върши му работата, съставя му сметките — управлява цялата къща: милейди, мистър Кроли, момичетата и всички останали — на което мисис Кроли заяви, че тя е едно хитро, дръзко момиче и сигурно има ужасни намерения. По този начин онова, което се случваше в имението, стана главната тема на разговори в пасторския дом и острите очи на мисис Бют долавяха всичко, което ставаше в неприятелския лагер — всичко и много друго, освен него.

 

Мисис Бют Кроли до мис Пинкъртън, Чизик

Пасторския дом, Куинс Кроли

Декември

„Уважаема госпожице!

 

Макар не са минали много години, откакто имах възможност да се възползувам от приятните Ви и безценни наставления, аз винаги съм пазила най-добри чувства и най-дълбоко уважение към мис Пинкъртън и скъпия Чизик. Надявам се, че сте добре със здравето. Светът и образователната кауза не могат да си позволят да загубят мис Пинкъртън в продължение на още много, много години. Когато моята приятелка лейди Фъдлстън спомена, че скъпите й момичета се нуждаят от възпитателка (аз съм твърде бедна, за да взема възпитателка за моите деца, но нима не съм получила образованието си в Чизик?), възкликнах: «Та към кого другиго бихме могли да се обърнем, ако не към прекрасната и незаменима мис Пинкъртън?» С други думи, нямате ли, скъпа госпожице, списък на онези от Вашите ученички, някоя от които би могла да постъпи на служба при моята любезна приятелка и съседка? Мога да Ви уверя, че тя ще вземе само такава възпитателка, каквато Вие й изберете.

Скъпият ми съпруг с удоволствие заявява, че харесва всичко, което излиза от училището на мис Пинкъртън. Как бих желала да го запозная, също и милите си дъщери, с приятелката на моето юношество и с тази, от която се е възхищавал великият лексикограф на нашата родина! Ако някога Ви се случи да минавате през Хампшир, мистър Кроли ме моли да Ви кажа, не се надява да украсите нашия провинциален пасторски дом с присъствието си. Той е скромният, но щастлив дом на преданата Вам:

 

Марта Кроли

 

П.П. Братът на мистър Кроли, баронетът, с когото, уви, не сме в такива близки отношения, каквито подобават на двама братя, има възпитателка за двете си малки момичета, за която чувам, че е имала щастието да учи в Чизик. За нея чувам най-различни неща; и тъй като съм най-нежно загрижена за скъпите си племеннички, които бих желала да виждам между собствените си деца, въпреки семейните разправии, и тъй като жадувам да проявя внимание към всяка една от вашите ученички, разправете ми, скъпа мис Пинкъртън, историята на тази девойка, с която заради Вас, бих желала да се отнасям приятелски.“

Мис Пинкъртън до мисис Бют Кроли

Джонсън Хаус, Чизик, Декември 18…

 

„Уважаема госпожо!

 

Получих любезното Ви писмо, на което отговарям веднага. Като жена с такава тежка служба, чувствувам голямо удоволствие, когато видя, че проявените от мен грижи са събудили отзвук на добри чувства и че в лицето на симпатичната мисис Бют Кроли откривам моята превъзходна бивша ученичка, веселата и изискана мис Марта Мак Тевиш. Щастлива съм, че под моите грижи сега се намират дъщерите на много от Вашите съученички в моето учебно заведение — и какво голямо удоволствие бих изпитала, ако Вашите собствени обични дъщери се нуждаеха от моите възпитателни напътствия!

Като изказвам уважението си към лейди Фъдлстън, аз имам честта (писмено) да й представя моите две приятелки, мис Тъфин и мис Хоуки.

Всяка една от тези девойки е напълно годна и има необходимия ценз да преподава гръцки, латински и основните правила на староеврейски; също тъй математика и история; испански, френски, италиански и география; музика — вокална и инструментална; танцуване без помощта на учител; както и основните познания по естествена история. И двете умеят добре да си служат с глобуса. Освен всичко това, мис Тъфин, която е дъщеря на покойния пастор Томас Тъфин (стипендиант на Корпъс Колидж, Кеймбридж), може да преподава сирийски език и елементарни познания по конструкционно право. Но тъй като е само на осемнадесет години и притежава крайно привлекателна външност, може би няма да е подходяща за дома на сър Хъдлстън Фъдлстън.

Мис Летиция Хоуки, от друга страна, няма външен чар. Тя е двадесет и девет годишна и лицето й е белязано от едра шарка. Вървежът й е спънат, притежава червена коса и малко слабо зрение. И двете девойки са надарени с всяка нравствена и религиозна добродетел. Изискванията им, разбира се, са такива, каквито заслужават способностите им. Като изпращам своите най-дълбоки почитания на преподобния Бют Кроли, аз оставам, любезна госпожо, Вашата най-покорна и вярна:

 

Барбара Пинкъртън

 

П.П. Относно мис Шарп, за която споменавате, е възпитателка в дома на сър Пит Кроли и която беше моя ученичка, не мога да кажа нищо лошо. Външният й вид не е приятен, но ние не можем да направляваме делата на природата. Макар че родителите й са били хора с лошо име (баща й бе художник, няколко пъти фалирал, а майка й, както по-късно с ужас научих, е била балерина в операта), все пак тя има значителни дарби и не мога да съжалявам, че я приех по милост. Опасявам се да не би принципите на майка й — която ми бе представена като французка графиня, принудена да избяга от отечеството си поради ужасите на революцията, но която, както научих, е била жена от най-долно потекло и с най-низка нравственост — да се окажат наследени от клетата девойка, която приех като отхвърлена от обществото. Нейните принципи обаче досега са били коректни (както се надявам) и съм уверена, че нищо няма да се случи, което да им навреди в елегантния и изискан кръг на известния сър Пит Кроли.“

Мис Ребека Шарп до мис Амелия Седли

 

„Не съм писала на любимата си Амелия в продължение на толкова седмици, защото, мисля си, какви ли новини има за разправяне относно онова, което става в Царството на скуката, както съм кръстила имението, и колко ли може да те интересува дали реколтата на цвеклото е добра или лоша, дали угоеното прасе е тежало осемдесет килограма или деветдесет и дали добитъкът се развива добре, когато се храни с кръмно цвекло? Всеки един ден след последното ми писмо е бил съвсем еднакъв с предидущия. Преди закуска се разхождам със сър Пит и мотичката му. След закуска идва ред на уроците в занималнята; следва четене и писане на писма от и за разни адвокати, за наеми, каменовъглени мини, канали и други такива със сър Пит (чиято секретарка съм станала). След вечеря идват проповедите на мистър Кроли или игра на дама с баронета; през време и на двете тези забавления милейди гледа с еднаква отпуснатост. Напоследък е станала малко по-интересна, тъй като нещо се е разболяла и това стана причина в имението да се появи нов посетител — един млад лекар. Да, миличка, младите девойки не трябва никога да се отчайват. Младият лекар даде на твоята приятелка да разбере, че ако й харесва да стане мисис Глаубър, той с удоволствие ще я приеме да украси кабинета му. Отвърнах на този нахалник, че гипсът и позлатата могат да служат достатъчно добре за украса. Като че ли съм била родена да се омъжа за някакъв си селски доктор! Мистър Глаубър си отиде сериозно разстроен при този отказ, взел е някакво лекарство за успокоение и сега навярно е оздравял вече. Сър Пит се възхити от решението ми. Мисля, че би съжалявал, ако се наложи да изгуби малката си секретарка, и струва ми се, че този стар клетник има слабост към мене, доколкото изобщо е възможно той да има слабост към някого. Да се омъжа — ами! — и то за някакъв си селски лекар, след като… Не, не, човек не може да забрави толкова скоро старите връзки, за които няма повече да говоря. Нека се върнем към Царството на скуката.

От известно време насам то не е вече Царство на скуката. Миличка, пристигна ни на гости мис Кроли, със своите охранени коне, охранени слуги и охранено куче — великата, богата мис Кроли, със седемдесетте хиляди лири стерлинги, носещи пет на сто лихва, която, или по-право, чиито пари, двамата братя обожават. Горката душица има страшно апоплектичен вид; нищо чудно, че братята й са така много загрижени за нея. Трябва да ги видиш как се борят да й наредят възглавниците или да й подадат кафето!

— Когато идвам на село — казва тя (понеже е много духовита), — аз си оставям моята раболепна мис Бригс вкъщи. Тук ролята на раболепни мазници играят братята ми, мила, и каква хубава двойка са само!

Когато тя идва на село, нашето имение разтваря широко вратите си и ще предположиш, че в продължение най-малко на един месец старият сър Уолпол е излязъл от гроба си. Даваме приеми, излизаме на разходки с екипажа с четирите коня, лакеите си слагат най-новите канареножълти ливреи; пием кларет и шампанско по такъв начин, сякаш всеки ден ни ги поднасят на масата. В занималнята имаме свещи и огън, на които да се топлим. Принуждават лейди Кроли да облече най-светлата, граховозелена рокля, която има в гардероба си, а ученичките ми свалят грубите си обувки и тесните си вълнени карирани палта и си слагат копринени чорапи и муселинени рокли, както подобава на дъщерите на един баронет. Роуз пристигна вчера в много окаян вид — уилтширската свиня (една огромна нейна любимка) я блъснала на земята и й развалила прекрасната лилава копринена рокля на цветя, като заскачала отгоре й. Ако това се бе случило преди една седмица, сър Пит би ругал ужасно, би издърпал ушите на клетото момиче и би я наказал цял месец да се храни само с вода и хляб. А сега едничкото нещо, което каза, беше:

— Хубавичко ще те наредя, госпожице, когато леля ти си отиде — и взе цялата случка на смях, като нещо съвсем маловажно. Нека вярваме, че гневът му ще се размине, преди мис Кроли да си тръгне. Надявам се, че ще е така — заради мис Роуз. Какво умиротворяващо и облагородяващо средство са парите!

Друго възхитително въздействие на мис Кроли и парите й проличава в поведението на двамата братя Кроли. Думата ми е за баронета и пастора, не за нашите братя — а за гореспоменатите, които цяла година се мразят, а по Коледа изведнъж много се обикват. Писах ти миналата година как отвратителният любител на конните надбягвания, пасторът, имаше обичай да ни държи тромави проповеди в черквата и как сър Пит му отвръщаше с хъркане. Когато мис Кроли пристигне, няма никакви крамоли и имението и пасторският дом си правят и връщат посещения — пасторът и баронетът разговарят за прасета и бракониерство, както и за обществените работи на графството, като вършат това по най-любезен начин, без никакво мърморене. Дори вярвам, че мис Кроли не иска да чуе нищо за крамолите им и се заклева, че ще остави парите си на шропширските Кролевци ако първите я обидят. И мисля, че ако тези шропширски Кролевци са умни хора, може би ще пипнат всичко; но шропширският Кроли е пастор подобно на хампширския си братовчед, и е засегнал смъртно мис Кроли (която веднъж избягала там в припадък на ярост срещу непрактичните си братя) със своите строги пуритански схващания за нравствеността. Предполагам, че и в нейно присъствие той се е придържал към вечерните молитви.

Нашите книги с черковни проповеди се затварят, когато мис Кроли пристигне, и мистър Пит, когото тя ненавижда, намира за благоразумно да отиде в града. От друга страна, младото конте, капитан Кроли, се появява в имението точно тогава и, предполагам, ти би искала да узнаеш що за личност е той.

Е добре, той е едро, младо конте. Висок е шест фута и говори със силен глас, като сред приказките му се чуват много проклятия; дава заповеди на слугите, които въпреки това го обожават, тъй като е много щедър с парите си, и те са готови да сторят всичко за него. Миналата седмица пазачите едва ли не убиха един пристав и помощника му, дошли от Лондон да арестуват капитана, които те намерили да дебнат край стената на парка — набили ги, натопили ги във вода и щели да ги застрелят за бракониерство, но баронетът се намеси и ги спаси.

Много добре виждам, че капитанът искрено презира баща си, като го нарича с какви ли не ужасни прякори. Той има ужасна репутация сред дамите. Води си вкъщи хората, с които ходи на лов, дружи с благородниците на графството, кани на вечеря, когото си иска, и сър Пит не смее да каже «не», от страх да не обиди мис Кроли и да изпусне наследствената си част, ако тя умре от апоплексия. Да ти кажа ли за комплимента, който капитанът ми направи? Трябва, защото беше много хубав. Една вечер, представи си, имахме гости за танц, беше дошъл сър Фъдлстън Хъдлстън и семейството му, сър Джайлс Уошпот и младите му дъщери и не знам колко още други хора. И знаеш ли, чух го да казва:

— Бога ми, бива си я тази енергична млада жена! — като думите му се отнасяха за милата ти приятелка; и после ми направи честта да танцува два народни танца с мен. Живее си добре с младите благородници, с които играе хазарт, пие, язди и разговаря за лов и стрелба; но казва, че провинциалните момичета са скучни и, да ти кажа, смятам, че не греши. Трябва да видиш презрението, с което гледат на горката мен! Когато танцуват, сядам и свиря скромно на пианото. Но миналата вечер като влезе позачервен от столовата и ме видя заета що този начин, той заруга гласно, заявявайки, че съм най-добрата танцьорка в залата, и се закле, че ще повика музиканти от Мъдбъри.

— Ще отида да изсвиря един народен танц — каза мисис Бют Кроли с готовност (тя е дребничка, чернолика стара жена, с тюрбан, поизкривена и със силно бляскащи очи); и след като капитанът и твоята малка Ребека изпълниха един танц, представи си, тя ми направи комплимент за играта ми! Никога по-рано не се е чувало подобно нещо, гордата мисис Бют Кроли, първа братовчедка на граф Типтоф, която не благоволява да прави посещение на лейди Кроли, освен когато етърва й е на село. Клетата лейди Кроли! През по-голямата част от тези веселби тя си седи горе и гълта лекарства.

Мисис Бют започна съвсем внезапно да проявява голяма слабост към мен.

— Скъпа мис Шарп — казва ми тя, — защо не доведете вашите момичета в пасторския дом? Братовчедките им много ще се зарадват.

Разбирам я много добре какво иска да каже. Синьор Клементи, не ни е учил да свирим на пиано напразно. По този начин мисис Бют се надява да намери учителка за децата си. Прозирам много добре плановете й, все едно, че ми ги е открила; обаче ще отида, тъй като съм си наумила да им стана приятна — нима това не е дълг на една клета възпитателка, която няма никакъв приятел, нито защитник в света? Жената на пастора ми направи цял кош комплименти за напредъка, който са постигнали възпитаничките ми, и безсъмнено е смятала да ме трогне — горката простичка провинциалистка! — като че възпитаничките ми много ме интересуват!

Казват ми, скъпа Амелия, че роклите ти от индийски муселин и тази от розовата коприна много ми приличат. Доста са износени вече; но нали знаеш, ние, бедните момичета не можем да си позволим да имаме des fraiches toilettes^[1]. Щастлива, щастлива Амелия! Ти, която трябва само да отидеш с екипажа до Сент Джеймс Стрийт и майка ти ще ти купи всичко, което пожелаеш. Довиждане, скъпо момиче.

 

Твоя предана Ребека

 

П.П. Бих желала да видиш лицата на госпожици Блекбрук (дъщерите на адмирал Блекбрук, мила), прекрасни млади момичета, с рокли от Лондон, когато капитан Родън Кроли избра мен за партньорка в танца!“

Когато мисис Бют Кроли (чиито хитрини нашата прозорлива Ребека така скоро разкри) получи от мис Шарп обещание да й отиде на гости, тя убеди всевластната мис Кроли да отправи необходимата молба към сър Пит. Добродушната стара дама, която много обичаше да й е весело и да вижда всички наоколо си доволни и щастливи, се възхити много от това и се показа готова да сдобри и сближи двамата братя. Следователно взе се решение младите хора от двете семейства да си правят чести посещения в бъдеще и, разбира се, приятелството трая само дотогава, докато веселата стара посредничка беше там да поддържа мира.

— Защо покани онзи нехранимайко, Родън Кроли, на вечеря? — каза пасторът на жена си, когато се връщаха вкъщи през парка. — Лично на мен не ми е потрябвал. Той гледа на нас провинциалистите като на чернокожи. Никога не е доволен, ако не му поднесем от запечатаното вино, което ми струва десет шилинга бутилката, дявол да го вземе! Освен това той е човек с такива лоши навици — картоиграч, пияница — разпуснат във всяко отношение. Веднъж убил един човек на дуел, до гуша е затънал в дългове и ограби както от мене, така и от близките ми най-хубавата част от имуществото на мис Кроли. Уокси казва — тук пасторът насочи юмрук към луната с движение, което много ясно наподобяваше на проклятие, и прибави с тъжен глас, — че му е оставила в завещанието си петдесет хиляди; така че няма да има повече от тридесет за разделяне.

— Струва ми се, че тя скоро ще умре — каза жената на пастора. — Лицето й беше много червено, когато станахме от вечеря. Трябваше да я разкопчея.

— Тя изпи седем чаши шампанско — каза преподобният джентълмен с нисък глас, — пък и с какво лошо шампанско ни трови брат ми, но вие жените никога не можете да разпознаете кое е добро и кое е лошо.

— Ние нищо не знаем — каза мисис Бют Кроли.

— След вечеря тя пи шери-бренди — продължи негово преподобие, — а с кафето си взе кюрасо. И пет лири стерлинги да ми дадат, пак не бих куснал от това питие, просто сърцето ми изгаря. Тя не ще го понесе, мисис Кроли, непременно ще умре, никоя човешка плът не може да му устои! Залагам пет към две, че в една година Матилда ще свърши.

Впуснали се в тези тъжни размишления, замислили се за дълговете си, за сина си Джим в колежа и Франк в Уулуич, както и за четирите момичета, които не бяха красавици, клетичките, и нямаха дори и петак зестра, освен онова, което биха получили от очакваното наследство от леля си, пасторът и съпругата му вървяха известно време в мълчание.

— Не вярвам Пит да е такъв отвратителен мошеник, че да продаде правото върху черковния имот. А онзи мекушав методист, синът му, се надява да влезе в парламента — продължи мистър Кроли след известно мълчание.

— Сър Пит Кроли е способен на всичко — каза съпругата на пастора. — Трябва да наредим мис Кроли да го накара да обещае правото върху черковния имот на Джеймс.

— Пит всичко ще обещае — отвърна братът. — Той обеща, че ще плати сметките ми в колежа, когато баща ни умря; обеща, че ще построи новото крило на пасторския дом; обеща, че ще ме остави да взема нивата на Джиб и шестте акра ливада — и добре изпълни обещанията си! И тъкмо на сина на този човек — на този картоиграч, нехранимайко и убиец Родън Кроли, на него Матилда ще остави по-голямата част от имуществото си! Това е наистина нехристиянско. Бога ми, такова е. Това безчестно куче притежава всички пороци освен лицемерието, което пък принадлежи на брат му.

— Шт, любов моя! Намираме се в имението на сър Пит — прекъсна го жена му.

— Повтарям, че той притежава всички пороци, мисис Кроли. Не ми противоречи. Нима той не застреля капитан Маркър? Не ограби ли младия лорд Дъвдейл в заведението „Какаовото дърво“? Много добре знаеш, че е сторил всичко това; а що се отнася до жените, ти го научи преди мен, в собствената ми магистратска стая…

— За бога, мистър Кроли — каза дамата, — пощади ме от подробностите.

— И ти каниш този мошеник в къщата си! — продължи разгневеният пастор. — Ти, майка на малки деца, съпруга на един свещеник от англиканската черква! За бога!

— Бют Кроли, ти си глупак — каза презрително пасторската съпруга.

— Е, госпожо, глупак, или не — и аз не казвам, Марта, че съм толкова умен, колкото тебе — никога не съм го казвал, обаче заявявам най-категорично, че няма да се явя пред Родън Кроли. Ще отида при Хъдлстън — да, ще отида да видя черната му хрътка и ще се обзаложа за петдесет лири, че моят Ланселот ще я надбяга. Бога ми, ще го сторя. Ще надбяга кое и да е куче в Англия. Но отказвам да се срещна с този звяр Родън Кроли.

— Мистър Кроли, ти си пиян както винаги — отвърна жена му. И на следното утро, когато пасторът се събуди и поиска да му донесат малко слаба бира, тя му напомни за обещанието да посети сър Хъдлстън Фъдлстън в събота, и тъй като знаеше, че вечерта ще е важна, решиха той да се върне с коня за богослужението в неделя сутринта. По този начин става ясно, че населението на графството Кроли е еднакво щастливо както със своя дворянин, така и с пастора си.

Не дълго след пристигането на мис Кроли в имението, привлекателните качества на Ребека спечелиха сърцето на добродушната лондончанка, както бяха сторили и с провинциалните наивници, които описахме. Един ден, като отиваше на обичайната си разходка с екипаж, тя счете за редно да заповяда „онази малка възпитателка“ да я придружи до Мъдбъри. Преди да се завърнат, Ребека бе успяла да я спечели, тъй като можа да я накара да се разсмее четири пъти и я бе забавлявала през цялото пътуване.

— Какво? Да не се позволява на мис Шарп да вечеря на общата маса? — каза тя на сър Пит, който бе устроил прием и бе поканил съседните баронети. — Мило същество, нима предполагаш, че мога да разговарям за възпитанието на децата с лейди Фъдлстън или пък да разисквам съдебни въпроси с онзи гъсок, стария сър Джайлс Уошпот? Настоявам и мис Шарп да бъде на масата. Нека лейди Кроли остане горе, ако няма място. Но малката мис Шарп! Ха, та тя е единственият човек в това графство, с когото си струва да се разговаря!

Разбира се, след такава заповед, която не търпи възражение, възпитателката мис Шарп получи нареждане да вечеря с изисканата компания в долния етаж. И когато сър Хъдлстън въведе мис Кроли в обедната зала с голяма церемониалност и се готвеше да заеме мястото си до нея, старата дама извика с дрезгав глас:

— Беки Шарп! Мис Шарп! Елате да седнете до мен, да ме забавлявате, а сър Хъдлстън нека седне до лейди Уошпот.

Когато гостите станаха и екипажите се разотидоха, ненаситната мис Кроли каза: „Елате в будоара ми, Беки, и нека поклюкарствуваме по адрес на компанията“ — което тези две приятелки извършиха с истинско съвършенство. Старият сър Хъдлстън пъхтял много през време на вечерята; сър Джайлс Уошпот сърбал супата си особено шумно, а милейди подмигвала с лявото си око; и всичко това Беки имитираше превъзходно; а също и разговорите; за политиката, за войната, за съдебните сесии — за всички тези скучни и досадни теми, върху които разговарят провинциалните благородници. А що се отнася до тоалетите на госпожици Уошпот и забележителната жълта шапка на лейди Фъдлстън, мис Шарп ги раздроби на парченца за безкрайно удоволствие на слушателката си.

— Мила моя, вие сте една превъзходна trouvaille — казваше й мис Кроли. — Бих желала да можехте да дойдете с мен в Лондон, само че от вас не мога да направя такъв прицел на подигравките си, както върша това с клетата Бригс — не, не, хитро същество такова; вие сте прекалено умна за такова нещо — нали, Фъркин?

Мисис Фъркин, която вчесваше съвсем малките остатъци от коса по главата на мис Кроли, вдигна лице нагоре и каза с най-убийствения сарказъм:

— Наистина смятам, че госпожицата е много умна.

Работата е там, че мисис Фъркин притежаваше тази естествена завистливост, която е един от най-главните принципи на всяка честна жена.

След като отблъсна сър Хъдлстън Фъдлстън, мис Кроли заповяда на Родън да я отвежда в залата за ядене всеки ден, а Беки да я следва с възглавницата — или пък Беки да я хваща под ръка, а Родън да носи възглавницата. „Трябва да сядаме заедно — казваше тя. — Ние тримата сме единствените християни в графството, любов моя“ — в който случай трябва да се признае, че религиозното ниво в графството беше особено ниско.

Освен че бе толкова религиозна, мис Кроли беше, както вече казахме, ултралиберална във възгледите си и винаги намираше случай да ги изрази най-прямо и искрено.

— И какво е значението на потеклото, мила? — казваше тя на Ребека. — Погледнете брат ми Пит; погледнете Хъдлстънови, които обитават това място още от времето на Хенрих II; погледнете клетия Бют в пасторския дом; нима някой от тях е равен на вас по интелигентност и възпитание? Какво? Равен на вас ли? Та те не могат да се мерят и с милата бедна Бригс, компаньонката ми, или с Баулс моя лакей. Вие, любов моя, сте същински образец, истинска скъпоценност и не трябва да има някой, който да стои по-високо от вас; вие имате повече ум от половината графство; ако се съди според способностите, би трябвало да сте баронеса, не, не трябва да съществуват никакви баронеси — но никой не бива да е по-високостоящ от вас, и аз, любов моя, ви считам равна на мене във всяко отношение. И бихте ли сложили още малко въглища в огъня, миличка; я вземете тази моя рокля и я преправете — вие така добре умеете да вършите това.

Така тази стара филантропка я караше да й прави разни услуги, да се грижи за дрехите й и всяка вечер да я приспива с френски романи.

По онова време, както някои по-възрастни читатели може би си спомнят, светът на благородничеството бе хвърлен в състояние на доста голяма възбуда, поради две събития, които, както казват вестниците, можеха да дадат добра работа на проповедниците. Подпоручик Шафтън бе избягал с лейди Барбара Фитзърс, дъщеря и наследничка на граф Брюин; а бедният Виър Вейн, джентълмен, който до четиридесетата си година бе поддържал неопетнена репутация и бе изгледал безчислена челяд, внезапно и възмутително бе напуснал дома си заради мисис Ружмон, актрисата, която беше на шестдесет и пет години.

— Това е най-прекрасната черта от характера на скъпия лорд Нелсън — каза мис Кроли. — Той бил готов да стори всичко заради една жена. Без друго трябва да има нещо добро у човек, който е в състояние да направи това. Обожавам всички неблагоразумни бракове. Това, което най-много ми харесва, е благородник да се ожени за воденичарска дъщеря, подобно на онова, което стори лорд Флауърдейл — то така разгневява всички жени. Бих желала някой голям човек да избяга с вас, миличка. Вие положително сте достатъчно хубава за такова нещо.

— О, би било прекрасно! — призна си Ребека.

— Друго, което ми се прави, е беден младеж да избяга с богата девойка. Страшно много ми се иска Родън да избяга с някоя.

— С някоя богата или с някоя бедна?

— Ха, глупаче такова! Родън не притежава нито шилинг повече от това, което аз му давам. Той е crible de dettes^[2] — непременно трябва да поправи паричното си положение и да успее в живота.

— Много ли е умен? — запита Ребека.

— Умен ли, любов моя? От нищичко друго не разбира, освен от коне, от полка си, от ходене на лов и от забавления; но на всяка цена трябва да преуспее — той притежава такива приятни лоши качества! Нима не знаете, че застреля един човек и че остави куршума си да мине през шапката на един обиден баща? В полка му го обожават; и всички младежи в „Уотие“ и „Какаовото дърво“ се кълнат в него.

Когато мис Ребека Шарп писа на възлюбената си приятелка за малкия бал в Куинс Кроли, както и за начина, по който за пръв път капитан Кроли я бе отличил от другите чрез държанието си спрямо нея, може да се види чудно, но тя не описа тази случка съвсем вярно. Капитанът бе й показал предпочитанието си на няколко пъти преди това. Той я бе срещал при около десетина разходки. Бе се сблъсквал с нея в около петдесет коридора и антрета. Навърташе се около пианото й двадесет пъти в една вечер (сега милейди беше болна и стоеше горе и никой не я слушаше), докато мис Шарп пееше. Също така бе й писал бележчици (най-хубавите, които можеха да излязат изпод перото на необразования кавалерист; но дори и тъпотата, наред с другите качества, може да мине пред жените). Но когато той мушна първата от тези бележчици между страниците на песента, която пееше, малката възпитателка стана, погледна го спокойно в лицето, взе деликатно триъгълното писъмце и като го развя настрани, сякаш бе някаква триъгълна шапка, тя пристъпи напред към неприятеля и хвърли бележката в огъня, след което продължи да пее по-весело от по рано.

— Какво беше това? — запита мис Кроли, чиято следобедна дрямка бе прекъсната от свиренето на музиката.

— Една фалшива нота — отвърна, смеейки се, мис Шарп; а Родън Кроли пламна от яд и унижение.

Макар и да забелязваше очевидната слабост на мис Кроли към новата възпитателка, мисис Кроли се показа така мила, че не прояви завист и покани младата девойка в пасторския дом, и то не само нея, а дори и Родън Кроли, съперника на съпруга си в петте процента лихва върху имуществото на старата мома. Мисис Кроли и племенникът й изведнъж започнаха да проявяват голяма слабост един към друг. Той се отказа от ходене на лов; отблъскваше поканите за увеселения у Хъдлстънови, престана да обядва във военния клуб в Мъдбъри и най-голямото му удоволствие бе да прави разходката си към пасторския дом — където отиваше и мис Кроли. И тъй като майка им беше болна, защо пък и децата да не отидат там с мис Шарп? Така че и децата (миличките) отиваха с мис Шарп; и понякога, вечер, част от компанията се връщаше пеша заедно. Мис Кроли не правеше това — тя предпочиташе екипажа си, обаче разходката през нивята на пастора, през малкия парк и през обвитата в мрак градина, както и през набраздената от сенките на дърветата алея за към Куинс Кроли, беше прелестна на лунно осветление за такива двама любители на красивото като капитана и мис Ребека.

— О, тези звезди, тези звезди! — казваше мис Ребека и извръщаше бляскавите си зелени очи нагоре към тях. — Просто имам чувството, че съм едва ли не дух, когато се вглеждам в тях.

— Ох, ох, божичко, да, точно същото изпитвам и аз, мис Шарп отвръщаше другият ентусиаст. — Пурата ми не ви пречи, нали, мис Шарп?

От всичко на света мис Шарп обичаше най-много миризмата на пурата сред полето — и дори тя веднъж опита една, като го стори по най-милия възможен начин — духна малко пушек, нададе лек писък, позакикоти се и върна пурата на капитана, който засука мустак и с едно силно смукване я накара да заблести яркочервена в тъмната градина, като възкликна:

— Брей, ох, божичко, това е най-прекрасната пура, която съм пушил, ох! — тъй като интелектът и разговорът му бяха еднакво блестящи и подходящи за солиден млад кавалерист.

Старият Пит Кроли, който пушеше лулата си и пиеше бира, разговаряйки с Джон Хоръкс за една овца, която трябваше да се заколи, зърна от прозореца на кабинета си заетата с тези действия двойка и като изригна поток проклятия, възкликна, че ако не е мис Кроли, той ще изхвърли този нехранимайко Родън навън.

— Наистина е калпав човек — забеляза мистър Хоръкс. — Такъв е и слугата му, Фледърс. Той вдигна в слугинската стая такава олелия за яденето и бирата, каквато никой лорд не би вдигнал, но мисля, че мис Шарп му е лика-прилика, сър Пит — прибави той след малко мълчание.

И наистина такава беше тя както за бащата, така и за сина.