Киприан Киевски
Пространно житие на митрополит Петър

Месец декември, 21-и ден. Житие и живот, и кратък разказ за някои чудеса на светия нашия отец Петър, архиепископ на Киев и на цяла Русия, написано от смирения митрополит на Киев и на цяла Русия Киприан

Праведниците живеят вечно и тяхната награда е от господа, а назначението им е от Вишния. И ако се случи да умре праведник, ще бъде в покой. И когато праведникът е възхваляван, хората се радват, защото на праведниците им се полага възхвала. Един от тях е свещеноначалникът, когото възхваляваме сега. И ако никой в днешно време не се задоволява да възхвали достойното, според достойнствата му, ами хвали неправедното, разсъдих, че венецът на такъв светител не трябва да се остави неукрасен, макар да са го подминали по своя воля и ония, които бяха преди нас. Вярвам, че и това е някаква Божия умисъл и дар от светеца, за да получим и ние малка награда, както и оная вдовица, донесла два медни гроша.

И аз, макар и да бях обзет и привлечен от много дни от любов към истинския пастир, и понеже исках да принеса малко за възхвалата на светителя, въздържах се, понеже виждах, че не мога да предам величието му. А после реших, че е грехота да оставиш нещо преди края и да се полениш. Затова, като се надявах всецяло на Бога и на този угодник, заех се с непосилното за мене дело — да разкажа малко от живота му, колкото Бог даде и колкото чух от разказвачите; а също и малко от чудесата му. Защото, ако някой не може да изчерпи цялата глъбина, нима трябва да я остави, вместо да загребе поне с малка чаша, та да охлади жаждата си? Така и за това разсъдих, че е недостойно, докато стоях на неговото място и гледах неговия гроб, след като бях наследил престола му, който той остави преди години и премина в небесните обители. Прочее ще започна повестта за него!

 

Раждане, възпитание и отричане от света.

Блаженият Петър се роди от двама благоговейни родители християни в едно място из Волинската земя. Още преди раждането му се случи нещо, що не бива да се отмине с мълчание. Докато бе още в утробата на майка си, една нощ преди изгрев слънце, в неделя, майка му видя видение: присъни й се, че държи на ръце едно агънце, а между рогата му — благолистно дърво, отрупано с цвят и плодове, и сред клоните на това дърво — много свещи, които светят и излъчват благоухание. И щом се събуди, чудеше се какво е това и какво ще да означава такова видение. Но дори и тя не можеше да си представи с колко дарове обдари богоугодника си, според както се видя по-късно.

Когато детето се роди н навърши седем години, родителите му го дават да се учи на книга. Но въпреки че учителят много се стараеше, момчето не напредваше бързо в учението, но се учеше бавно и съвсем неприлежно. Това много огорчаваше родителите му, а и учителят беше много загрижен. Но един път момчето видя сякаш насън някакъв мъж в свещенически одежди, който дойде и застана над него, и му рече: „Отвори си, чедо мое, устата.“ Щом то ги отвори, свещеникът докосна с десница езика му, благослови го и сякаш изпълни с някаква сладост гърлото му, и в същия миг момчето се събуди, и никого не видя. И от този час научаваше бързо всичко, което учителят му написваше, та за късо време надмина и изпревари всичките си връстници.

Когато стана на дванадесет години, той отиде в един от манастирите в близката пустиня и бе подстриган от тамошния игумен и причислен към монашеското братство. И с отрязването на косата му бе прерязана и всяка плътска мисъл; и стана във всичко съвършен послушник, следвайки духовния си баща. Носи на рамо вода и дърва в готварницата и пере власениците на братята, правейки това непрестанно и зиме, и лете; нито пък се отказа от навика след църковния звън да идва пръв на дневните и нощни служби и след свършването им последен да излиза. А докато стоеше в църквата и с благоговение и всяческо прилежание слушаше божественото писание, никога не се подпря на стената. И прекара много години по такъв начин, ден след ден, сякаш полагаше в сърцето си възлизане по някаква стълба, според указанието и словото на Лествичника. Винаги слушаше за всичко наставника си и служеше на братята, без да се лени, не като на хора, а като на самия Бог. И бе за всички добър образец за добродетелен живот поради смирението, кротостта и мълчаливостта си.

След време приема и дяконска служба по решение на наставника си. После се сдоби и с презвитерски сан. И не само не изостави първоначалното си задължение — да служи на братята с всяческо смирение в сърдечно съкрушение, — но се увлече по иконописната наука и бързо я изучи по волята на наставника. И бе усърден в тази работа, като рисуваше образа на Спасителя и на непорочната му майка, и образите и ликовете на светиите, отклонявайки поради това целия си ум и мисъл от земните неща, то всецяло чрез ума си се приближаваше до Бога и свикваше да ги съзерцава, и прибавяше по-голямо желание за добродетелен живот, и се настройваше за сълзи. Защото за мнозина е обичайно — когато си спомнят лицето на любимия, веднага да се просълзят. Така правеше и този божествен светител, извисяваше ума си от нарисуваните образи към първообразите. И тъй преподобният наш отец и човек Божи рисуваше икони, без да се лени. А наставникът му, като ги взимаше, раздаваше ги — едни на братята, други на някои христолюбиви хора, дошли в манастира за благослов. След време с благословията и по волята на наставника си напуска манастира. Защото подобаваше такъв човек да премине всички степени и едва после да седне на учителския престол.

И излиза прочее от обителта, и обикаля пустинните ония околности, и намира място безмълвно на реката, наричана Рата, и там си прави жилище, и понася много мъки, и прибавя към болките болки, и пот пролива. Издига и църква в името на нашия спасител Иисус Христос, и построява килия, за да отсядат там братята, които идват при него. И блаженият се грижеше за спасението им като чедолюбив баща. И ги учеше не само със слово, а повече с дело ги напътствуваше. Беше с кротък нрав, мълчалив във всичко, и се държеше с братята не като старейшина, но се смяташе за най-последен от всички. Нито някога се разгневи на някой сгрешил, но поучаваше тихо и със сдържани думи. Беше и толкова милостив, че никога не връщаше просяк или странник с празни ръце, но даваше от това, що им се намираше, повечето пъти тайно от братството, спомняйки си реклия: „Който се смилява над бедния, дава заем Богу“; и слушаше самия Господ, заповядал: „Бъдете щедри, както е щедър вашият небесен отец.“ А много пъти, като нямаше какво друго да даде на молещите се, даваше им от иконите, рисувани от него. А понякога, снел от себе си власеницата, дава я на пътя на сиромах, измъчван от студ.

И след като пребиваваше в такива подвизи и дела, градът, стоящ на върха на добродетелта, не можеше да остане скрит. До ушите на тогавашния княз достигна [мълвата за] добродетелния живот на мъжа, а също и [до ушите] на велможите и накратко — до цялата онази земя и страна. Тогава прочее Волинската земя беше в своята си почест и време, преизпълнена с всякакво изобилие и слава, макар и сега, след много войни, да не е такава, но все пак [е] в благочестие. И от всички бе почитан и славен този дивен човек — и от княза, и от славните велможи. И всички приемаха неговото учение и слово.

Тогава се случи светителят Максим, който през ония години украсяваше престола на цялата руска земя, да мине през оная земя, поучавайки божиите люде според предадения устав.

Този божи човек Петър пък дойде със своето братство да получи благословия от светителя; и му донесе образа на пречистата наша владичица Богородица, що сам бе нарисувал. А божият светител го благослови заедно с братята и като прие с голяма радост образа на пречистата и го украси със злато и скъпоценни камъни, държеше го при себе си; и чак до края на живота си, денем и нощем, непрестанно й се молеше да съхрани и запази руската земя.

А архиепископ Максим достигна края на този живот и тялото му бе положено в гроба в славната църква на пречистата наша владичица Богородица и приснодева Мария в прочутия град Владимир. А някой си Геронтий, игумен, дръзна с дързост да обсеби сана на светителството, без да знае, че „всеки съвършен дар идва свише, като слиза от Бога, бащата на светлините“, и без да слуша Писанието, говорещо: „[това зависи] не от искащия, нито от тичащия, но от Бога, който милува.“ Но така, бидейки обхванат от болестта на самовластието, чрез самомнение дръзна да се издигне към такава висота. Той улучи за себе си някак удобно време, тъй като никой не му пречеше за такова безумие; започва прочее старанията: взема светителските одежди и утвара, а още — и същата оная икона, която нашият отец Петър беше нарисувал със собствената си ръка и донесъл на Максим. И като взе пастирския жезъл и църковните сановници, тръгна за Константинопол, [смятайки], че очакваното се е сбъднало.

А това се разчу из цялата Руска земя чак до Волина, така че мнозина негодуваха. А князът на Волинската земя замисли лош план: поиска да превърне Галичката епископия в митрополия, оправдавайки се, че не желае Геронтиевото високомерие. И обсипва Петър с речи, и го увещава да върви в Цариград. И правеше това много дни, като понякога говореше самият княз, а понякога изпращаше болярите и съветниците. И светият скланя, съгласява се с думите им и сам прочее се приготвяше за път.

А князът скришно от Петър написва писмо с молба до светия патриарх и целия свещен събор, като моли да не пренебрегват молбата му — да види на светителския престол самия Петър. И изпраща заедно с Петър посланика с писаното.

А Геронтий стига до морето и се качва на кораб, и тръгва към Цариград. Обаче плаването излезе злополучно за Геронтий, тъй като в морето се изви страшна буря и насрещните ветрове се опряха в носа на кораба и му създаваха големи трудности; и се надигнаха големи вълни. А за кораба на Петър имаше тих и хладен сякаш зефир попътен вятър. И прекосиха морето като насън, и прелетяха до стените на Цариград.

Докато Геронтий скърбеше, през нощта му се яви иконата на пречистата Богородица, която, както казахме преди, бе нарисувал със собствените си ръце преподобният Петър, и му каза така: „Всуе се стараеш: в такъв дълъг път си се впуснал! Не ще те осени великият светителски сан, що поиска да обсебиш! Но оня, който ме нарисува, Петър, игуменът Ратски, служителят на моя син и Бог и на мене, той ще бъде възведен на високия престол на славната Руска митрополия и ще украси престола, и ще наставлява добре хората, за които Христос, моят Син и Господ, проля кръвта си, получена от мене. И след като поживее богоугодно, с радост ще отиде в почтена старост при желания владика и пръв светител.“ Геронтий, видял това видение и чул думите от честния образ на славната Пречиста, мигом се събуди и започна да разправя на всички, които бяха с него, казвайки така: „Напразно се стараем, братя: няма да получим желаното.“ И понеже искаха да узнаят причината, той разказа видяното и чутото на всички. И така след много вълнения и бури едвам смогнаха да стигнат Цариград.

Но, както казахме, преподобният отец Петър, идвайки преди Геронтий в Цариград, слиза от кораба и отива при светия патриарх в прочутия храм на светата Премъдрост на божието слово. А тогава дивният свети Атанасий украсяваше патриаршеския вселенски престол. И когато Петър влизаше през вратата, там, където се намираше патриархът, помещението се изпълни с благоухание. И патриархът разбра чрез Светия Дух, че това благоухание се дължи на идването на Петър, и го прие радостно и на драго сърце го удостои с благословия. А после, като разбра причината за тяхното идване, веднага извика преосвещените митрополити и направиха избор според обичая. И Петър им се стори достоен поради това, което се бе случило преди раждането му, и също после в морето чрез образа на пречистата Богородица. И докато патриархът извършваше тайната божествена служба със свещения събор, освещава и дивния Петър, като слага на свещника светилник, за да свети на всички, които са в къщата. И го поставя за учител и пастир на руската земя. И тогава, според както чух да разправят някои, лицето му, каза, се просветли така, че всички служещи с патриарха се въздивиха. И патриархът вкупом с целия събор намери това за още по-голямо доказателство и каза: „Този човек е дошъл при нас по волята божия и чрез неговата благодат ще опази добре стадото, което му е поверено, Нека бъде духовно веселие в оня ден!“

След няколко дни и Геронтий пристигна в Цариград след много премеждия, както написахме преди. И отива и той при светейшия патриарх и без да иска, разказва му всичко, което се бе случило, и даже това, което видя насън. А патриархът изрече много слова, като добави и от правилата на богоносните отци, че не подобава миряни да правят светителски избори, нито пък някой да се осмелява да дръзне за такъв сан, преди да е бил избран от светия събор, или пък да бъде посочен от пресветия и живоначален дух. И много други слова от светите правила и от божествените писания му рече, и веднага спря да говори. И като взе светителските дрехи заедно с честната икона и пастирския жезъл, а също и църковните сановници, предава ги на истинския светител и човек божи Петър, като каза: „Вземи светия Богородичен образ, който си изписал със собствените си ръце. Заради това и самата икона те възнагради, като пророчествува за тебе.“

И оттогава светейшият патриарх Атанасий всеки ден водеше душеполезни беседи, като казваше на светителя Петър: „Внимавай, чедо и брате во Христе, на какъв и колко велик подвиг си се отдал. На тебе Христос Бог е поръчал да наставляваш и направляваш голям кораб и да го закараш до пристанището на спасението. Не се лени никога, не се отчайвай, нека не ти тежи голямата грижа за величието на руската земя. Да бъдеш приемник на апостолската служба, да обработваш лозето му — за това те е поставил Христос. Подражавай на апостолите, бъди истински ученик на Спасителя, така че и ти да станеш от гроба при второто му пришествие и да викнеш: «Ето ме, заедно с децата, които си ми дал!»“ И като поучаваше блажения с такива слова и с много други, след известно време го изпроводи от Константинопол с почести.

А той, като излезе в морето и го преплува благополучно, и стигна до светейшата митрополия на руския престол, и даде на всички мир и благословия, започна да поучава стадото, дадено му от Бога, като странствуваше от място на място с такова смирение, както някой би казал, и труд, и кротост, помнейки за оня, който казва: „В сърцата на кротките почива Бог“; и още: „Бог не ще унижи сърце сломено и смирено.“

Като гледаше всичко това, лукавият не можа да се стърпи. И като изначален враг и противник на човешкия род, който никога не иска да види полза за човека, направи препятствие на светия: подучи някои да не искат неговото идване. След време те се засрамиха и приеха светителя, и му се поклониха със смирение. И той не само че не запомни злото, но им прости от душа и стори молитва за тях.

След известно време врагът, създателят на завистта, заразява със завист Андрей, епископа на Тверската област, лек по ум и още по-лек по разум, и той изумя и зина за суетна слава, та наостри езика си да клевети праведния. И сплита лъжливи и хулни слова, и ги праща в царствуващия град на светейшия и блажен патриарх Атанасий. А той се учуди и не им повярва. Но тъй като клеветниците бяха много, свети Атанасий изпраща един от църковните клирици с писмо, в което казва:

„Всесвещени митрополите на Киев и на цяла Русия, в името на Светия дух възлюбени брате и съслужителю на наше смирение, Петре!

Знаеш, че по избор на Светия Дух си поставен за учител и пастир на словесното Христово стадо. И ето днес от вашия народ и от твоята област пристигнаха тежки думи срещу тебе, които изпълниха духа ми и смутиха моите помисли. Постарай се да очистиш и поправиш това.“

И клирикът, като взе писмото с такива думи от патриарха, идва в руската земя. Но преди това Андреевите брътвежи не останаха скрити от преосвещения светител Петър. И като се уповаваше на Бога, говореше: „Търпя, почаках Господа и той ме чу!“ И: „Ако Бог е с нас, кой ще е срещу нас?“ И когато изпратеният от патриарха клирик дойде в Русия, в град Переяславл се събира събор. Пристига и боголюбивият Ростовски епископ Симеон, и преподобният Прохор, който тогава е игумен. Бе поканен и Андрей, Тверският епископ, който бе създател на всички тогавашни крамоли. Самият княз Михаил бе тогава в Ордата, но дойдоха синовете му, Димитрий и Александро, и доста други князе и много велможи. Освен това и най-добрите от игумените и черноризците, и множество свещеници.

И тогава изпратеният от патриарха клирик пред всички показа на Петър писанията и словата. И настана голям смут заради лъжливото и измамно оклеветяване на светия. И крамолата бе толкова голяма, че малко остана да се случи някакво безчинство, ако божият човек не бе се провикнал, подражавайки на своя учител Христос, когато каза на Петър: „Сложи ножа си в ножницата!“ И кроткият ученик на кроткия учител, следвайки го във всичко, говореше: „Братя и възлюбени чеда во Христе! Не съм по-добър от пророк Иона. Ако това голямо вълнение е заради мене, изпъдете ме и ще си отиде крамолата от вас. Защо заради мене се възбунихте така?“ Но те всички се препираха заради учителя и добрия пастир, като искаха да разберат кой и откъде е оня, който е отправил такива лъжливи слова срещу нашия учител и светител, така че злосторникът не остана скрит и на всички стана ясна неправедната лъжа срещу светия, която стори Андрей; и тогава той беше посрамен и унижен пред всички. А светият Петър не му стори никакво зло, ами го поучи пред всички с утешителни думи, като рече: „Мир ти во Христе, чадо! Не ти си сторил това, ами изначалният завистник на човешкия род, дяволът. А ти се пази отсега нататък. Да ти прости господ миналите неща!“ И като поучи достатъчно княза и целия клир, а също и народа, отпрати ги с мир. А самият прибавяше към усилията си нови усилия, искайки да умножи стократно дадения му талант. И към смирението си прибави смирение, и без да се лени, обикаляше градове и села, поучавайки повереното му от Бога стадо, без да усеща нито мъка, нито телесни болки. Така доживя до старост и беше за сираците, за вдовиците и за бедняците като истински роден баща.

По това време се появи и еретикът Сеит, който имаше помисли, чужди на Христовата вяра и православната църква; и светецът го победи в спор. Но понеже онзи не се покори, предаде го на проклятие, и той загина.

И като обикаляше разни места и градове, божият човек Петър стигна до славния град, наричан Москва, който тогава беше още малък и не така многолюден, както го виждаме днес ние. В този град властвуваше благочестивият велик княз Йоан, син на Данил, внук на блажения Александър. И блаженият Петър видя, че той сияе в православието и е украсен с всякакви добри дела, милостив към бедните, почита светите божи църкви и техните служители, че е благочестив пред божествените писания и послушен на светите книжни учения, и божият светител много го обикна. И започна да стои в този град повече време, отколкото в други места.

И дава на княза добър съвет, като го съветва да съгради църква от камък в името на нашата пречиста владичица Богородица и приснодева Мария, като пророчествува така: „Сине, ако ти ме послушаш и съградиш в своя град храм на пресвета Богородица, ще се прославиш повече от другите князе и ще прославиш синовете и внуците си занапред, и този град ще стане славен сред руските градове, и светители ще заживеят в него, и ще се вдигнат ръцете му на плещите на неговите вравове, и ще се прослави в него Бог. А и моите кости ще бъдат положени в него.“ И князът прие с радост тия думи от учителя и с усърдие се залови за църквата. И след като бяха положени основите, тя започна да се извисява и да расте от ден на ден. И самият светец всеки ден се грижеше да бързат със строежа.

И между двамата постоянно цареше духовна радост. Князът слушаше във всичко и оказваше голяма почит на духовния си баща според господнята повеля, защото Господ е казал на учениците си: „Който приема вас, мене приема.“ А пък светителят така се грижеше за душата и тялото на своя син княза, сякаш говореше със самия апостол Павел: „Бих желал сам аз да съм отлъчен от Христа за братята си.“

И когато църквата беше на привършване, светецът чрез божие откровение узна за смъртта си и започна със собствените си ръце да си прави гроб близо до светия жертвеник. И когато го довърши, пак му се яви видение, което му известяваше за излизането му от този живот и отиването му при Бога, когото той обикна от ранна възраст. И целият се изпълни с радост.

И когато дойде този ден, сам влиза в църквата и извършва божествената служба. И се помоли за православните царе и князе, и за своя син, когото обикна — говоря за благочестивия княз Йоан, — и за всички благочестиви християни на руската земя, като отслужи помен и по умрелите и се причасти със светите тайни. След излизането си от църквата извика целия клир и ги поучаваше според обичая си. От този час не престана да дава милостиня на сиромасите, които идваха при него, а също и на манастирите, и на йереите по църквите. И като узна за отиването си от света и разбра часа, извиква едного на име Протасий, който бе оставен от княза за старейшина на града. Защото князът по това време не беше в града. А Протасий беше честен и верен мъж, украсен с всякакви добри дела. И му казва: „Чадо, аз си отивам от този живот. Оставям на моя възлюбен син княз Иван и на семето му милост, мир и благословия до века. Колкото синът ми ме утеши, да му въздаде Бог стократно на този свят и вечен живот да наследи. И да не намалее семето му, владеещо неговия град, и споменът за него да се разпространи.“ После му даде всичко, колкото имаше, като завеща да го употребят за довършването на църквата. И като даде на всички мир, започна да пее вечернята. И докато молитвата беше още на устата му, душата си отиваше от тялото. И издигна ръце към небето, и тялото му остана на земята, а душата му полетя към желания Христос.

И когато князът с голяма бързина пристигна в града заедно с всичките си велможи, скърбеше за смъртта на добрия отец и благоучител и постави светеца на носилка, и го понесоха в църквата, както е обичай да се прави с мъртвите. И тогава се случи нещо страшно и изпълнено с ужас. Един човек, който по-рано питаеше недоверие към светеца, дойде сред народа, като го хулеше в мислите си и казваше: „Защо самият княз и толкова народ вървят отпред и следват един мъртвец и му отдават толкова почит?“ И както мислеше тези неща в сърцето си, изведнъж видя, както после сам свидетелствува, светецът да седи на носилката и да благославя народа от двете страни — и княза, който вървеше отпред, и следващия го народ. И като занесоха носилката с мощите при гроба, що сам си бе приготвил, полагат го в него през месец декември в 21-ия ден, където лежи и до днес и върши различни чудеса за онези, които идват с вяра.

Двадесет дни след полагането му в гроба един юноша, който по рождение беше с изсъхнали и съвсем неподвижни ръце, та не можеше да ги поднесе до устата си, дойде при гроба с гореща вяра и молейки се със сълзи, тутакси получи изцеление. След това дари изцеление на един гърбав, а на един сляп върна зрението.

И тези неща станаха явни при гроба на светеца за няколко дена, и благоверният княз Йоан, записвайки ги, отнесе ги в славния град Владимир. И щом дойде съборният и празничен ден, бяха прочетени на амвона посред църквата. Тогава там се случи и оня, който по-рано питаеше недоверие към светеца, както преди писахме, та каза сред народа как го видя да седи на носилката и да благославя народа, докато го носеха към църквата. И князът, като чу това, и клирът, и целият народ в един глас прославиха Бога и този угодник. „Прославящите ме, рече Господ, ще прославя.“

И не престана Господ от този ден, та чак и до днес да прави знамения и чудеса при гроба на светеца. И идващите с безкористна вяра получават даровете на изцелението. А по-големите изцеления стават тайно. В това божият угодник и след смъртта си остана смирен, изцелявайки и тайните и скрити недъзи.

След време пристигна преосвещеният митрополит на Киев и на цяла Русия Теогност, който бе назначен от светейшия патриарх Исай. И намери да стават при гроба на Петър много изцеления. Изпраща до Цариград и известява на патриарха и на целия събор за чудесата на светеца. А патриархът свиква събора и след като беше прочетено писмото на митрополита, всички в един глас прославиха Бога, прославящ своите светци. И патриархът заедно с целия събор отговори на Теогност така:

„Пресвещени митрополите на цяла Русия и възлюбени брате на Наше смирение в името на Светия дух, и служителю! Нека има мир и благодат от Бога за Твое светителство! Получихме писмото на Твое светителство, което разказва и известява за светителя на същата свята църква Петър, що беше преди тебе, как е бил прославен след смъртта си от Бога и как му е станал близък служител и угодник, та извършва големи чудеса и изцелява всякакви недъзи. Зарадвахме се и духът ни се възвесели заради това, и въздадохме нужното славословие на Бога. А понеже твое светителство иска да узнае от нас какво да стори с тези свети мощи, знаеш и сам какъв ред има светата божия църква за тези неща. Като получиш точно и сигурно доказателство за това, твое светителство ще следва църковния устав и със свещени песнопения и славословия ще почете светия угодник, и занапред ще го предаде за възхвала и слава на славещите го, защото прославя Бога; и нека неговата благодат бъде с твое светителство.“

И това писмо беше донесено на божия светител Теогност. А той открива това на княза и на всички други и правят светъл празник на светеца. И оттогава, та чак и до днес светецът се чествува по достойнство. И както изворът, от който се черпи, потича още по-силно, така и гробът на новия чудотворец Петър излива душевно и телесно изцеление за онези, които идват с вяра.

Към това и аз ще прибавя един малък душеполезен разказ, а после ще приключа словото. Преди години не знам как — защото Бог е този, който се разпорежда със съдбите на хората — и аз, смиреният, бях издигнат на високия престол на Руската митрополия от светия патриарх дивния Филотей и от светия събор около него. Но когато дойдох в руската земя, случи ми се нещо лошо заради греховете ми. И като настъпи третата година, отново се запътих за Цариград. И щом стигнах там след много премеждия и изпитания, надявайки се да намеря утешение, намерих всякакви неуредици сред царете и патриаршията. Защото на патриаршеския престол седеше зле въздигнатият безумец Макарий, дръзнал без избор на събора и знамението на Светия Дух да се качи на светия престол само по желание на царя. А светият патриарх Филотей, който беше по-рано, украсяваше престола на великата вселенска патриаршия и много години добре пазеше духовното стадо и се бори с Акиндиновата и Варлаамовата ерес, и разруши учението им със своите поучения, а още — стъпка и еретика Григора чрез духовните си слова и докрай обори неговите учения и писания, а самите тях предаде на проклятие, написа много книги за подкрепа на православните; и похвални слова, и най-различни канони съчини. Но тогова като свят и велик, и дивен на дело и на слово тогавашният цар не го поиска, но с лъжливи и измамни слова го сваля от престола и го затваря в манастир. А по своя нрав избира някого си Макарий, безумен, лишен от всякакъв разум, и противно на църковното предание и устав насажда мерзостта на запустението в светото място. Изгонен е Яков, а е доведен Исав, възненавиденият [от Бога] още преди раждането [му]. Също както Аркадии, който послуша жена си и заточи Златогласния Йоан, та направи окаяния Арсакий приемник на престола му.

Но дивният божи човек Филотей, медоточивият език, сред толкова страдания и нетърпими болки не престана да славослови и да благодари на Бога. И след една година заспа блажен сън, като предаде душата си в ръцете на живия Бог. И беше причислен към лика на отците, към живота на които се стремеше.

А царят, който му стори зло, напразно погуби царството, А поставеният от него Макарий беше изхвърлен и свален от божия съд на събора, защото имаше лоша слава, и беше пратен на заточение. На този събор бях и аз заедно с други светители и подписах свалянето му в същия свитък.

По това време останах в Константинопол 13 месеца. Не можех да изляза от Царствуващия град, защото тогава го бяха сполетели големи нещастия и беди. Морето беше във властта на латиняните, а сушата — на безбожните турци. И докато бях в този затвор, сполетяха ме нетърпимо тежки болести, та едва останах жив. Но щом дойдох на себе си, повиках на помощ светителя Петър, като му рекох: „Рабе Божи, угоднико на спасителя! Знам, че имаш голяма сила пред Бога и можеш да помогнеш на изпадналите в беда и на болните, ако поискаш. И ако ти е угодно да стигна до твоя престол и да се поклоня на гроба ти, дай ми помощ и облекчение на болките ми!“ Вярвайте ми, че от този час нетърпимите болки престанаха. И не след много дни излязох от Царствуващия град и с помощта на Бога и на неговия угодник дойдох и се поклоних на чудотворния му гроб; и благоверният велик княз на цяла Русия Дмитрий, син на великия княз Йоан и внук на Александър, ни прие с радост и голяма почит.

Такива са делата на този велик светител и чудотворец. Такъв е трудът му и потта му, с които отрано, още от млади години, угоди на Бога и заради които Бог също го прослави и го възнагради.

Ето ти похвално слово от нас според скромните ни сили, о, необикновени сред светителите, от които си тръгнал като неуморен апостол заради повереното ти стадо от словесни Христови овци, които изкупи с кръвта си и с безкрайното си милосърдие и благост. И така ти запази вярата по подобие на великия апостол и завърши пътя си, наслаждавайки се преясно на не-вечерната светлина на Троицата, защото, мислейки за небето, ти полетя благонасочен.

Молим те, наглеждай ни и ни управлявай отгоре! Защото знаеш колко е тежък този живот! Над това и ти някога си се трудил! Но понеже руската земя те спечели за застъпник, славният град Москва пази с почит твоите честни мощи сякаш съкровище; и всеки ден нашите православни и светли князе ти се кланят с гореща вяра като на жив и получават благословия заедно с всички православни, въздавайки хвала на живоначалната Троица, чрез която нека всички получим [благословия] заради самия Христос, нашия Господ, комуто подобава слава и чест и държава заедно с безначалния Отец, всесветия и благ и животворен Дух, сега и в безкрайните векове, амин!