Румен Ваташки
Да беше ти прекрасна бяла маргаритка

Отхвърлен и задъхан от живота,

аз се вглеждам пак в тебе, Марга,

и мигновенно в погледа ти нежен

съзрявам копнежа ти за щастие.

 

Да беше ти прекрасна бяла маргаритка

и да цъфтеше по зелените поля,

аз щях да те откъсна.

И щях да късам твойте бели цветове,

и с тях да поръся косите на моята любима.

 

Но ти не си прекрасна бяла маргаритка —

ти Марга си,

лицето ти е снежнобяло

като кокиче, цъфнало напролет рано.