Грег Беър
Кралицата на ангелите (47)

47

Карл подготви индикаторите в залата за сондиране. Дейвид и Карол проверяваха всички връзки и устройства за дистанционно управление, преди да доведат Голдсмит. Мартин внимателно следеше подготовката, без да се пречка, но така, че присъствието му да се чувства.

— Не си ял. — Карол пъхна ръце в джобовете и застана пред него. — Работиш твърде много. Блед си. Силите ще ти трябват за сондирането.

Той я погледна сериозно.

— Трябва да говоря с теб — преглътна и погледна настрани. — Преди да сме влезли.

— Предполагам, че искаш да поговорим, докато хапнем нещо.

Мартин погледна нагоре и видя Ласкал да влиза в галерията, следван от Албигони. Мартин им кимна за поздрав и отново се обърна към Карол.

— Добра идея. След като Голдсмит е долу и сме инжектирали наното.

Навярно от суеверие, но Мартин винаги настояваше обектът, подложен на сондиране, да не може да вижда или разпознае изследователите си. Мислеше, че е най-добре да влезе в Страната свеж и непознат. Дейвид и Карл — които можеше да се наложи да се присъединят към сондиращия екип — дойдоха при Мартин и Карол зад едно перде в задната част на амфитеатъра, тъй като обектът за изследване беше докаран на количка.

Голдсмит носеше болнична престилка. Дясната ръка и вратът му вече бяха с прикрепени към тях интравенозни тръбички. Той лежеше тихо, беше нащрек и наблюдаваше наоколо. Като видя Албигони в галерията, повдигна лявата си ръка за кратък поздрав, отпусна я и се обърна настрани.

Албигони се взираше с широко отворени очи в амфитеатъра. Ласкал нежно държеше ръката му. Те седнаха и Албигони примижа, разтърквайки носа си с две ръце.

Марджъри и Ървин прикрепиха тампоните към слепоочията на Голдсмит.

Мартин го чу да казва:

— Късмет. Ако нещо се случи и аз не се върна… Благодаря ви. Знам, че всички вие направихте най-доброто, което можете.

— Няма опасност — рече Ървин.

— Както и да е — каза двусмислено Голдсмит.

Марджъри премина към приспиване на пациента. След секунди Голдсмит заспа. Очите му бяха затворени, но устните му се движеха — все едно казва молитва — Марджъри беше наблюдавала това у всичките си пациенти. Лицето му беше спокойно. Бръчките по челото му станаха гладки. Той можеше да е десет години по-млад. Марджъри и Ървин го повдигнаха върху кушетката, като привързаха ръцете му, бедрата, главата и гръдния кош, за да не мърда. Мартин попита за часа. Икономът на театъра отговори с женски глас:

— 13:05:33.

— Всичко е нормално — обади се Марджъри. — Той е ваш, доктор Бърк.

— Тогава да започваме — Мартин излезе пред пердето.

Дейвид и Карл повдигнаха една тръба със свръхпроводими магнити и я закрепиха от двете страни на главата на Голдсмит. Дейвид бързо провери връзките преди да прикрепят кабела. След това, докато оборудването леко бръмчеше, направи серия сканирания на главния и гръбначния мозък на Голдсмит.

— Пуснете екрана на стената — помоли Мартин. Управителят на амфитеатъра пусна на екрана картина, на която се виждаха снимките от магнитния резонанс. Мартин загледа екрана. Червените кръгове в хипоталамуса означаваха предположенията на компютъра за добрите позиции за сондиране. Координатите на седем от тези позиции бяха зададени в резервоара с микромашините. Така всяка микромашина щеше да знае къде точно трябва да отиде.

Карл повдигна стоманения капак на резервоара и извади прозрачен пластмасов цилиндър. Мартин бързо го прегледа. Не съвсем прясно медицинско нано — имаше издайническа лъскавина и блясък. Беше на повече от година, но щеше да свърши работа. Мартин върна цилиндъра и Карл го изсипа в бутилката с физиологичен разтвор. Сиви облаци нано бързо замъглиха кристалната течност. Марджъри извади цилиндъра, вече празен, вкара в бутилката тръбичка за венозно хранене, която прикачи към входната точка на гърлото на Голдсмит. Една обикновена щипка пазеше заредената течност да не потече по тръбичката.

Карол и Дейвид изсипаха втори цилиндър нано в друга бутилка с физиологичен разтвор. Това бяха наночастици с наркотик, те щяха да предизвикат забавяне на метаболизма и да доведат тялото до дълбок неутрален сън без сънища. Тази частици носеха и неутрализатори, които щяха да контролират реакцията към микромашините, когато те влязат в тялото на Голдсмит.

Карол прикрепи втората тръбичка към ръката на Голдсмит и махна щипката. Заредената течност потече.

— Намали силата на полето до начално ниво — каза Мартин. Управляващият контролното табло го направи. Мартин любопитно погледна към лицето на Голдсмит, чакайки да види знаци на упояване. Той повдигна единия клепач. — Дай му още пет минути и след това освободи главния заряд.

Мартин се обърна назад и хвърли поглед към галерията. Нарисува във въздуха буквата О с палец и показалец. Албигони не реагира.

— Весел човек — промърмори той към Карол.

Тя го последва зад пердето.

— Обяд — предложи тя. — Можем да си починем поне един час. Останалите ще го наглеждат.

Мартин въздъхна и погледна слейта си.

— Сега е удобен момент. Този, който сондира, трябва да има съответната нагласа — напомни му тя с глас на укоряваща майка. — Отпочинал, трезвомислещ.

— Фауст никога не е бил отпочинал — каза той. — Не е можел да си го позволи.

Той завъртя главата си в посока на галерията и се учуди, че стъклото беше затъмнено.

— Албигони ми се прави на призрак. Той действа като зомби.

— Трябва да говориш с него преди да отидем да обядваме.

Мартин се усмихна, хвана Карол за раменете и я прегърна.

— Радвам се, че си тук — каза той.

— Ние сме отбор — засмя се Карол, измъквайки се нежно от прегръдката му. — Да отидем да поговорим.

Те минаха през изхода и се изкачиха нагоре по стълбите към галерията. Когато влязоха Албигони говореше тихо с Ласкал и още един мъж. Мартин го позна: Франциско Алварес, директор по даренията и финансирането към Калифорнийския университет. Сега Мартин разбра, стъклото беше затъмнено, за да не може Алварес да гледа надолу.

Алварес се усмихна и се изправи.

— Доктор Бърк. Радвам се да ви видя отново.

— Минаха няколко години — те си стиснаха ръцете.

— Уреждам финансирането ви — каза Албигони, поглеждайки към Мартин. Очите му бяха покрити с гурели, тъмни. — Утре ще се срещна с главния съветник на Президента. Аз държа на думата си, доктор Бърк.

— Никога не съм се съмнявал.

— Дори няма да ви попитам какво става тук — усмихна се Алварес. — Трябва да е нещо важно, след като и Президента е замесен.

— Финансирането винаги е важно — каза Албигони. — Имате ли да кажете нещо, доктор Бърк?

Мартин погледна за момент между тримата, изумен от връзките и парите, които трябваха за тази проста сцена. Съветникът на Президента. Може би дори министърът на правосъдието. Може би щяха да спрат разследването за предполагаемите връзки на ИПИ с Рафкайнд?

Карол докосна леко ръката му.

— Процесът започна — рече Мартин. — До утре по това време всичко ще бъде готово. Дотогава имаме да свършим много работа, но можем да си починем малко, да се приготвим за главното събитие.

— Разбирам — каза Албигони. — Господин Алварес и аз имаме още неща, които да обсъдим.

Мартин кимна и двамата с Карол излязоха.

— Господи, какво нахалство, да доведе Алварес тук — възкликна Мартин, докато се изкачваха нагоре по задните стълби. Той усети, че се изпотява и вратът му се схваща. — Може би Албигони контролира и него.

— Поне функционира — каза Карол. — Албигони имам предвид.