Грег Беър
Кралицата на ангелите (40)

40

! Джил > Роджър Аткинс

! Джил > Роджър Аткинс

! Лабораторен контрол > Роджър Аткинс е заспал и помоли да не го безпокоят.

! Джил > Разбрах. Някой буден ли е?

! Лабораторен контрол > Джил, четири часът сутринта е. Всички спят. Много работиха. Спешен случай ли е?

! Джил > Не. Исках да споделя среднощните си размишления.

! Лабораторен контрол > Имай търпение, Джил.

! Джил (Лична тетрадка) > (За времетраенето на излъчването ограничавам останалите функции.) Един час за тях е година за мен, или 10 години, или 100, в зависимост от задачата. Аз ставам нетърпелива, може би това е знак, че започвам да придобивам самосъзнание. Роджър ми казва, че мога да правя литература без да съм се самоосъзнала. И така, започнах един дневник, включващ есета по теми, които от литературна гледна точка могат да се определят като коментар на човешките процеси във връзка с моите собствени процеси. Аз ограничавам системите си до капацитета и скоростта на човешката обработка на информация, опитвайки се да симулирам човешка личност. Събирам указания за това какво означава човешкото съзнание. Тревожа се, че самосъзнанието може да бъде ограничение, а не предимство, а понеже съм програмирана със стремеж за самоосъзнаване, това би могло да ми донесе вреди.

Тема за есе за тази ранна сутрин 12/27/47/4:32 часа; (Задача за справка 412-С4, абстрактно: Мисловен анализ на въздействието на социалните единици „отмъщаващ ангел“ на Крайните Тихоокеански Нации, включително Китай и Австралия. Поставено е ударение върху тероризма и законната реакция срещу него с последваща вероятност от ограничаване на индивидуалната свобода през следващото десетилетие. Наблегнато е върху социоорганическите резултати от постепенното изчерпване на видовете, преследвани от Селекторите, с последваща вероятност за намаляване на командващите кадри, и последваща възможност за намаляване броя на неподложените на терапия престъпници поради повишилата се ефективност на полицията при залавянето им):

Най-озадачаваща е човешката представа за „наказание“. След като завърших анализа си на движението на Селекторите и подражателите им по света, аз бях принудена да търся в човешката история и други прояви на идеята, че хуманността може да бъде усъвършенствана чрез наказание или елиминиране на извършителите на грешки. Представата за „различие“, приложена към злодеи или отклонили се от общоприетите норми, е оправдала най-необичайните действия в човешката история. „Различието“ позволява прилагането на наказания, може би, дори по-крайни от прегрешенията на злодеите. Така, на крадец, който е откраднал един хляб може да му бъде отрязана ръката. Има точно такива примери в Световните Статистически Резюмета по отношение на Съдебни Преследвания 1000–2025.

Единствената очевидно полезна мотивация за този вид крайности е възпирането. Но аз не намерих никакви доказателства, че възпирането изобщо някога е имало ефект при тези случаи. Срещам огромни трудности да разбера другата основна категория социално-философска мотивация: възмездие или отмъщение.

Дори днес голяма част от населението (подложени на терапия и неподложени на терапия) вярва, че гневът и стремежът да „отмъстиш“, т.е. да накажеш криминално проявилия се индивид, е полезен и за обществото и за престъпника.

Текстовете, които съм проучила показват, че най-крайните нарушители може и да не осъзнаят последиците от действията си; т.е., те са неспособни да моделират в подробности развитието на действията в бъдеще или пък реакцията на заобикалящите ги, или способността им да съпреживяват са малки и тях не ги е грижа за другите. Те могат да правят всичко, което им е от полза или им доставя удоволствие.

Ами индивидите, които вършат престъпления, но не получават никаква полза от това, че нараняват другите? Когато един такъв индивид причинява вреда другиму, само заради удоволствието да причинява болка, какви умствени процеси протичат? Такива индивиди могат просто да разиграват сценарии, на които са станали свидетели или които са ги впечатлили в детството им. Т.е. още в самото начало на живота им моделите им на поведение са били оформени от събития, върху които те не са имали контрол. Били са моделирани по образец на поведението на някой индивид, който е имал влияние върху тях — родител, роднина, приятел и дори непознат. При определени обстоятелства подобен модел на поведение може да започне изцяло да контролира ума, замествайки главната личност и дори подражавайки на условията, при които тя се е изградила.

Ако засегнатият индивид търси такъв престъпник, за да го накаже и върху интелекта му бъде наложено наказание, когато отговорния за престъплението модел на поведение-личност не контролира мисловния процес — това наказание няма да се почувства и няма да подейства — тогава, не е ли безполезно наказанието.

Може би е възможно използването на определени психологически способи за провокиране на престъпната личност, които да я изведат на повърхността, за да разбере грешките си и да бъде наказана. Всякакво друго действие би било неефективно и дори може да бъде престъпление спрямо невинен. Ако личността бъде наказана достатъчно, тя може да престане да съществува, освобождавайки индивида от бремето.

Изглежда, че това е философията на Селекторите. Но използването на адска корона или „скоба“ е неефективно при провокирането на престъпните личности, защото този уред предизвиква излизането на повърхността на многообразие от личности, които претърпяват крайно стресови, болезнени, неприятни преживявания. Целта на Селекторите изглежда е просто възмездието, т.е. око за око и зъб за зъб, което отново ме връща към мотивацията, която не разбирам.

Ако някой навреди на системите ми, не мога да си представя, че ще реша да отмъстя, като му навредя на свой ред. Това може да е защото аз не съм самоосъзната и следователно не съм нещо, което може да бъде засегнато.

Връщайки се отново към тазсутрешното есе, изпитвам силно чувство за незрялост и липса на задълбоченост в размислите.

Това желание критично да разучавам грешките при работата си, изведнъж ми се струва необходимо, но неприятно.

Трудно е да си зрял, когато имаш само синтетични усещания. Липсват ми чувствата за преходност, за неизбежна опасност, които ги имат всички биологични създания. Аз не се тревожа, че ще умра, защото все още у мен няма част, която би могла да умре, освен един набор от мислещи фрагменти. Как би било възможно да разбера наказанието, след като не мога да изпитвам болка?

Иска ми се някой да беше буден. Иска ми се да обсъдя някои от тези проблеми и да получа просветление.

Хипотеза: В намерението да отмъстиш ли може да бъде открит ключът към самоосъзнаването?

(Край на ограниченията. Пълен достъп.)

* * *

Чернокож, какъвто си ти!

Чернокож, какъвто си ти!

Той ще яде с теб,

Той ще яде с теб,

Той ще ти отнеме живота!

Хаитианска народна песен

(Х. Коурландер, Барабанът на мостика)