Грег Беър
Кралицата на ангелите (24)

24

Мартин Бърк се настани отново в леглото със стара книга в ръка, мляко и бисквити на нощното шкафче. Мозъкът му беше толкова спокоен, колкото бе възможно, слушаше последните мърморения и звуци на всичките си личности и таланти, преминаващи ту напред, ту назад границата на съзнанието.

Вдругиден той ще види Голдсмит в Ла Хола, представяше си наградите, които ще получи като комплимент за успеха си; и връщането към хубавата работа. Не че разследването на Голдсмит ще бъде чудесна работа — би могло и да стане — но не това ще е основното.

Обратно към това, което беше притежавал, ако не към това, което беше преди. А ако планът се провалеше и те бъдат заловени, цялата политическа реалност щеше да се стовари върху им, но тогава най-малкото щеше да има сигурност.

Дори можеха да го принудят да се подложи на терапия. Радикална терапия. Да открият какво може да накара човек така да се продаде толкова лесно. Той изобщо не беше се борил, нито пък бе търсил активно други пътища, за да удовлетвори Албигони.

— Няма други начини — прошепна той в светлината на лампата за четене, този разхищаващ енергия лукс. Няма значение, че енергията вече е евтина; Мартин бе отгледан във време на ограничения. Албигони, съдейки по къщата му, беше свикнал желанията му да бъдат удовлетворявани и не можеше да си представи, че няма да нареди нещата така, както иска.

Отваряйки портите като Джин.

Отваряйки вратите към Страната.

Коледа и всичко, което тя означаваше. Детски спомени за отваряне на подаръци. Да отвори Голдсмит. Емануел. Бог е с нас.

Мартин беше предложил да започнат утре, на Коледа. Албигони бе поклатил глава:

— Дъщеря ми беше християнка — каза той. — Аз не съм, но трябва да уважим нейната вяра.

Мартин остави специалното книжно издание на стихотворенията на Голдсмит и изгаси лампата.