Грег Беър
Кралицата на ангелите (66)

66

Сулавиер нареди лимузината да си отвори багажника. Мери стоеше зад него, любуваше се на планините, заобикалящи Териер Ноар, и се чувстваше освежена и възстановена след няколкото часа сън в черквата. Сулавиер извади от багажника една заключена кутия и я отвори с отпечатък от пръста си.

— Това може да ви потрябва — той й подаде пистолета и слейта й. — Само не ме застрелвайте.

— Не бих си го и помислила — усмихна се Мери.

Тя усещаше безпокойството на Сулавиер по-силно, отколкото преди няколко часа, когато собственото й изтощение я беше обзело до краен предел.

— Сега къде отиваме?

— Към брега. Ще стоим далеч от равнината, от големите градове. Със сигурност далеч от летищата. Може би ще се опитате отново да говорите със сънародниците си. Те със сигурност не са престанали да ви следят.

Той вдигна очи към небето. Мери излизаше на дневна светлина за първи път, откакто й беше наложено ограничение. Тя сложи пистолета в джоба си и завъртя слейта в ръка.

— Предполагам, че се опитват да се свържат с мен. Всичко зависи от това колко съм важна за федералните. Те може и да не искат да се излагат на опасност или да не вярват, че съм истински застрашена.

— Може би не сте — каза Сулавиер. — Но ако нещата са толкова зле, колкото изглежда… Слушах радиото на Чарлс миналата нощ. Всичко е мирно и спокойно в Хиспаниола. Не мога да хвана радиото на Санто Доминго. Бих могъл да използвам канала на изпълнителната власт, но нямам причини да го направя… Той се пази за по-спешни случаи, а и така ще разберат къде се намираме.

— Мислите ли, че ще се отнесат зле с вас? — попита Мери.

Той ритна едно камъче с черните си ботуши, които винаги блестяха.

— Може би не, след като обясня. Полковник Сър често е разумен в такива случаи. Няма значение… Бих се радвал да остана тук и да помагам на Чарлс в черквата. Винаги има нещо за поправяне. Джон Д’Аркевил беше блестящ мъж, но не и безпогрешен строител. Освен това тук е семейството ми. Много неща ме свързват с това място.

Той я погледна право в лицето, единият му клепач нервно трепна.

— Вие имахте задължението да проследите един ужасен човек и да го изправите пред правосъдието. Вместо това рискувахте всичко, за да върнете свободата на един невинен човек.

— Нещо, което не очаквах — сви рамене Мери.

— Възхищавам се на бързото вземане на решения — каза Сулавиер. — Аз не съм толкова добър в това.

Чарлс излезе от черквата, водейки Ефраим Йабара, който вървеше боязливо и несигурно, като примигваше на слънцето. Мери пристъпи напред, за да му помогне, но беше спряна от внезапната поява на блестящ, червен лъч. Изненадана, тя го гледаше няколко минути как пулсира и бавно се върти в кръг. Ефраим Йабара също го видя и очите им се срещнаха.

— Не се тревожи. Аз разбирам — усмихна се тя.

Мери наклони слейта под определен ъгъл, зададе му команда да се настрои за дистанционно програмиране и след това го постави на пътя на червения лъч. Надяваше се, че ако насочи дистанционния или оптичния сензор право към лазерния лъч и ако има малко късмет, това също може да подейства.

— Сателит — обърна се Мери към Сулавиер.

Той кимна утвърдително, тъй като вече бе стигнал до същото заключение. Червеният лъч заигра върху терминала и изчезна за няколко секунди. Вероятно се настройваше на съответната честота. Когато се появи отново, вибрираше три пъти по-бързо, но после пак изчезна. Връзката беше установена.

Съветника гледаше какво става с широко отворени очи, като често кимаше, сякаш слушаше някакъв вътрешен глас.

Мери обърна терминала към себе си. На екрана се появи съобщение.

„Ние те наблюдаваме. Връзката ни с теб е заглушена, но ще те следим визуално. Направени са приготовления за обратен полет през следващите три часа. Ако е възможно, остани в Териер Ноар. Ако трябва да тръгваш, придържай се към едно транспортно средство или ги сменяй на открито, а не в тунел или гараж. Очевидно водиш заподозрян. Дръж го при себе си. Положението в Хиспаниола е лошо. Ярдли държи на своето, но доминиканците завладяват огромни късове от югозападната част на острова, Санто Доминго, Сантяго и огромни територии между тях. Съжалявам за трудностите ти. Успех! Фредерик Липтън — федерален обществен защитник, Вашингтон.“

Мери се оживи. Обърна се към Сулавиер и му показа съобщението. Той й се усмихна, но веждите му се сбърчиха, веднага щом прочете за преврата.

— Ще го вземеш ли с теб? — попита, сочейки Йабара.

— Да — отвърна тя.

Йабара се отказа от помощта на Чарлс и сам се изправи на треперещите си крака.

— Тук ли ще останем?

— Освен ако нещо не ни принуди да се преместим.