Грег Беър
Кралицата на ангелите (35)

35

Океанското пристанище на Лос Анджелис се простираше на 4 мили от брега, обслужвано от совалки с вертикално излитане и три магистрални моста. На юг и изток големи розово-сиви водни пространства, заобиколени с тясна морска ограда, разкриваха простиращите се към океана наноферми, свързани с платформата на централното океанско пристанище.

Самолетът стоеше тихо, гладък и сив. Пътниците се качваха един след друг, докато арбайтерите разтоварваха багажа от предишния полет. Самолетите не спираха да летят и автоматичните пилоти никога не почиваха. Само хората надзиратели се сменяха за наблюдение на всеки 8 часа.

Мери Чой се настани на мястото си. Коланите се извиха около нея, приспособявайки се към фигурата й. Тя погледна навън през широкия прозорец. Ниски къдели от облаци лежаха на запад. Океанът беше искрящо син под обедното перлено слънце, което грееше през мъглата. Мери поемаше всичко това със странен глад. Нетърпелива да се приземи в Хиспаниола и да си свърши работата, нетърпелива да се справи със задачата си през следващите няколко седмици.

Нетърпелива да избяга от грешките си.

Пратеникът на Рийв й бе дал една кутия, съдържаща метален гребен, гримове и четка за коса. Дръжката на четката се отместваше със завъртане, за да се покаже сива паста, която разпозна като някакъв вид нано. Тя беше поставила кутията в багажа си и бе преминала проверката. Пратеникът й беше дал и един диск, съдържащ инструкции. Сега тя го извади и замислено се загледа през прозореца. Както бе казал Рийв — не съвсем законно. Но много интересно. Тя се чудеше дали ще проработи.

Затвори очи. Върна се към изминалите два дни, времето прекарано във физическа и емоционална обвързаност с Ърнест, завършило с разрив. Задълженията над личния живот. Понякога й се струваше, че всичко, което има са задълженията й — фокус и смисъл на нейния живот. Тя държеше в шах силите на мрака, за да могат другите да живеят и обичат необезпокоявани, но не и тя. Никакво самосъжаление.

Мери се усмихна, когато самолетът тръгна напред. Двигателите нададоха истински вой — като хиляди урагани. Самолетът набра скорост и зацепи плавно въздуха, издигайки се нагоре. Налягането се увеличи. Чуваше се тихо бръмчене.

Самолетът не беше пълен. Имаше страх на туристическия пазар. Повечето от пътниците бяха туристи от Лос Анджелис на път за Пуерто Рико. Хората и отпред и отзад говореха необезпокоявани. Нормални хора с истински живот и истинска любов и балансирани задължения. Мери затвори очи и се облегна назад.

Не можеше да спи. Включи видеото на своята седалка и започна да щрака каналите. Намери гражданските новини за Лос Анджелис като се надяваше да види нещо за Голдсмит. Изненадващо убийствата не бяха сред днешните публични страсти. Бяха изместени на заден план от изключителния интерес към разкритията на АСИМП. Космосът не я интересуваше много. Мери почувства раздразнение и превключи на кварталните новини.

Още хищничества на Селекторите. Представител на шести район, 28 област на име Марио Нелетиер — политик от дълго време — е бил измъчван с адска корона заради обвинение в злоупотреба с доверието на неподложени на терапия. Двадесет секунди в гърчове. Той искаше минимална балансирана терапия, за да се възстанови от травмата, но отказваше друго лечение.

Мери импулсивно сви пръсти. Незаконно, но тя би поставила за три минути адска корона на всеки Селектор. Да нахлуе в скривалището на всеки Селектор и с шест арбайтери и трима помощници да сграбчи самия Йол Оригунд, израелският преселник, взел плащеницата на Селекторите от основателя Ълф Рулер. Да изблъска асистентите навън и да гледа как арбайтерите връзват заловените на твърдите столове и слагат скобите върху главите им. Те сканират и пренареждат най-тъмните вътрешни части на пленниците.

Престъпление и наказание.

Тя отново превключи на репортажите за АСИМП. Бедният Ърнест. Той никога не би използвал адска корона за истинското й предназначение, но техническият блясък го очароваше. Какво ли не би искал един артист, дори и най-грубият директен достъп до въображението на зрителя.

Беше ли твърде груба. Не знаеше. Задължения и закон.

Мери Чой се улови, че потиска ридание, изчерпано или все още не започнато ридание. Тя погледна съседите си по места — трима млади мъже в дълги костюми и една по-възрастна жена, около трийсетте, скъпо облечена. Всички бяха погълнати от видеопрограмата. Никой не забеляза притесненията й.

* * *

Тук няма никакви колесници, няма пътища. Но Кралят сам проектира колесницата, пътищата. Тук няма радости, няма щастие, няма удоволствия. Но той сам измисли радостите, щастието, удоволствията. Тук няма басейни, няма езерца с лотоси и потоци. Но той създаде сам басейни, езерца с лотоси и потоци. Защото той е създателят.

Бард Араниака Упанишади, 4.3.10